— Да, Луис. Така мисля.
— Готов ли си да се обзаложиш? — попита внимателно Луис.
Кукловодът помълча няколко секунди.
— Спасяването на Тила ще е по-малко опасно от такъв облог. Бях забравил, че е твоя самка. — Той впери поглед някъде надолу. — Вече не я виждам на локатора си. Не мога да кажа къде се намира.
— Това означава ли, че велосипедът й е повреден?
— Да, и то сериозно. Причинителят е бил на по-малко от една импулсна единица от него. Сигурно е налетяла на действаща машина, подобна на тази, която унищожи нашите комуникационни дискове.
— Добре. Но не може да не си запомнил къде се е намирала в момента, когато връзката с нея бе прекъсната.
— На десет градуса по посоката на въртене при основен курс към пристана. Разстоянието не ми е известно, но лесно ще го изчислим чрез скоростта на велосипеда.
Поеха курс в посока десет градуса спрямо въртенето, като рязко се отклониха от трасето, очертано на картата на Говорителя. Цели два часа не видяха никакви светлини и Луис започна да се пита дали не са се заблудили.
Намираха се на три хиляди и петстотин мили от статичния ураган. В схемата на Говорителя на това място бе начертано пристанище. Отвъд него имаше залив с размерите на Атлантическия океан. Не беше възможно Тила да го е прекосила. Пристанището щеше да бъде последната й възможност…
Изведнъж отвъд хребета на веригата от хълмове се появиха светлини.
— Спираме! — каза с гневен шепот Луис, без сам да разбира защо трябва да шепне.
Говорителя бе спрял още преди да го чуе.
Започнаха да кръжат над светлините и да ги изучават.
Местността представляваше град. Само град и нищо друго. Полуосветени от синьото сияние на дъгата се виждаха къщи, наподобяващи кошери. Отделяха ги криви пътеки, твърде тесни, за да бъдат наречени улици. По-нататък видяха подобни сгради, а още по-нататък — високи здания. Най-сетне цялата панорама бе изпълнена от небостъргачи и плаващи постройки.
— Тук са строели по-иначе — прошепна Луис. — Архитектурата не е като на Зигнамукликлик. Стилът е различен.
— Небостъргачи — каза Говорителя. — След като имат толкова много пространство, защо им е трябвало да строят високи сгради?
— За да докажат, че това им е по силите — отвърна Луис. — Впрочем, не, глупости. Не им е било необходимо да го доказват, щом са построили самия пръстенов свят.
— Може би високите сгради са се появили по-късно, при упадъка на цивилизацията.
Светлините бяха образувани от осветените вериги на прозорци, украсяващи дузина изолирани къщи, които светеха от върха до основата си. Бяха струпани на едно място, за което Луис реши, че е административният квартал на града, тъй като там се намираха и шест от плаващите постройки.
Малка крайградска ивица в посока на въртенето спрямо административния център излъчваше мътна оранжевобяла светлина.
Тримата, устроили се на втория етаж на една от сградите, подобни на кошери, се взираха в картата на Говорителя.
Той бе настоял да влязат вътре заедно с велосипедите си. „Заради сигурността“ — обясни им. Светлината идваше от фаровете на неговия велосипед, отразена и омекотена от закривена стена. Някаква маса със странна дърворезба падна и се превърна в прах, когато Луис неволно я докосна. Прахът на пода имаше дебелина поне един инч. Боята по стените също се бе превърнала в прах и образуваше небесносиня ивица по краищата на пода.
На Луис му се стори, че древността на града се стоварва върху него.
— По времето, когато са били направени записите в картографското помещение — поясняваше Говорещия с животни — този град е бил един от най-големите на пръстеновия свят. — Кривият му нокът се движеше по картата. — Първоначално е бил планиран като полукръг с плоската страна откъм бреговата ивица. Кулата наречена „Небеса“, навярно е била построена много по-късно, когато градът се е разраснал по протежение на крайбрежието.
— Жалко, че не си направил по-подробна карта — каза Луис, който бе различил единствено някакъв замъглен полукръг.
Говорителя взе картата си и я сгъна.
— Такъв един изоставен гигантски град би трябвало да е изпълнен с много тайни. Ще бъдем по-бдителни от всякога. Ако е възможно на тази земя въобще да се възроди някаква цивилизация, то би могло да стане само в местата, където са се запазили някакви следи от изчезналите технологии.
— А какво ще кажеш за изчезналите метали? — възрази Несус. — Сгромоляса ли се тук една цивилизация, вече няма да може да се възроди. Не разполагат нито с руди, нито с подземни горива. Ако изобщо имат някакви сечива, те биха могли да бъдат изработени само от дърво и кост.