— Видяхме светлини.
— Това може да е случайно. Възможно е просто да наблюдаваме как оцелелите самоподдържащи се източници на енергия загиват един по един. Но пък има вероятност и да си прав — каза Несус. — Ако създаването на сечива така или иначе е било възобновено, ще трябва да се срещнем с техните майстори. Условията за срещата обаче ще поставим ние.
— Може вече да са ни засекли по предаванията на интеркома.
— Не, Говорителю. Връзката по интеркома става със затворени лъчи.
Луис не ги слушаше особено внимателно, защото мислите му бяха заети с друго.
Може би е ранена. Може би лежи някъде и не е в състояние да се движи. И очаква да й се притечем на помощ.
Така и не намираше сили да повярва в това.
Предполагаше, че Тила се е натъкнала на някаква стара машина на пръстеновия свят. Може би на сложно автоматично оръжие, ако тукашните обитатели бяха разполагали с такова. Вероятно то бе повредило интеркома й и сигналното устройство за локация, но пощадило двигателната система. Макар да беше малко вероятно…
Защо не можеше да почувства тревога? Защо оставаше хладен като компютър, докато жена му се сблъскваше с неизвестни опасности?
Жена му… Да, така беше. Въпреки че тя представляваше и нещо повече от това. И по-различно.
Колко глупаво бе от страна на Несус да предположи, че човешко създание, отгледано специално за да носи късмет, ще разсъждава подобно на хората, които той бе познавал! Нима един кукловод с късмет щеше да разсъждава като нормалния кукловод Чайрън?
При кукловодите страхът може би бе заложен в гените.
Едно човешко същество обаче трябва да се научи на страх.
— Нека излезем от предпоставката, че късметът на Тила временно е престанал да действа — каза внезапно Несус. — Става дума за временно прекъсване, така че нямаме основания да смятаме, че тя е пострадала.
— Какво? — Луис бе смаян.
Разсъжденията на кукловода повтаряха собствените му мисли.
— При аварията на велосипеда й тя би трябвало да загине. Ако това не е станало моментално, няма начин да не е била спасена веднага, след като късметът й отново е започнал да действа.
— Това е смешно! Не можеш да очакваш една психическа сила да следва такива правила.
— Логиката ми е безупречна, Луис. Искам да кажа, че Тила не се нуждае от незабавно спасяване. Щом е жива, може да почака. А пък ние ще почакаме да настъпи утрото, за да огледаме околността.
— И какво ще правим тогава? Как ще я открием?
— Ако е имала късмет, в добри ръце е. Ще потърсим тези ръце. Ако не съществуват, утре ще узнаем това и ще се надяваме тя да подаде сигнали. Има различни начини да направи това.
— Всичките обаче са свързани с използването на светлина. — В разговора се намеси Говорителя.
— И какво от това?
— Мислил съм по този въпрос. Възможно е фаровете на велосипеда й още да функционират. Ако е така, би трябвало да ги е оставила включени. Ти твърдеше, че е умна, Луис.
— Умна е.
— И в същото време няма представа що е сигурност. В такъв случай не би следвало да се замисля какво би могло да я открие. Важното е ние да можем да го направим. Ако пък фаровете й не работят, вероятно би се сетила да използва лазерното си фенерче, за да сигнализира с лъча му. Или пък да запали огън, който да привлече вниманието ни.
— Искаш да кажеш, че не можем да я открием през деня. Прав си — съгласи се Луис.
— Преди всичко, трябва да изследваме града денем — каза Несус. — Ако открием граждани, много добре. Ако не открием, можем да започнем да търсим Тила утре през нощта.
— Ти си готов да я оставиш да лежи някъде тридесет часа? Ти, студенокръвно… Тандж да го вземе, нали видяхме ивица от светлина? Може и да е тя. Тази светлина не изглеждаше ли предизвикана не от улично осветление, а от горящи сгради?
— Вярно е. Трябва да проверим това — каза Говоля и се изправи.
— Аз съм Най-заден в този екипаж. Заявявам, че спасяването на Тила Браун не може да оправдае риска от нощен полет над непознат град.
Говорещия с животни вече се бе качил на велосипеда си.
— Намираме се на територия, за която има вероятност да е враждебна. Така че аз поемам командването. Отиваме да търсим Тила Браун, член на нашия екипаж.
Кзинтът излезе с велосипеда си през един голям овален прозорец. Отвъд прозореца имаше останки от балкон, а по-нататък се простираше безименният град.
Другите два велосипеда се намираха на партерния етаж. Луис слезе по стълбището бързо, но внимателно, тъй като част от него се бе срутила, а ескалаторите отдавна бяха се превърнали в ръждив прах.
Несус го гледаше от горната стълбищна площадка.
— Аз ще остана тук, Луис. И знайте, че окачествявам действията ви като метеж.