Луис не отговори. Велосипедът му се издигна, премина през овалната врата и потъна в нощта.
Нощта беше хладна. От светлината на дъгата градът бе изпъстрен с морскосини сенки. Луис откри светлинката на велосипеда на Говорителя и го последва в посока към предградието.
Град. Стотици квадратни мили град. Нямаше даже и паркове. Щом разполагаха с цялото пространство на пръстеновия свят, защо бяха строили така нагъсто? На Земята пространството се ценеше много повече.
— Ще летим на малка височина — каза Говорителя по интеркома. — Ако блясъкът от предградието се окаже обикновено улично осветление, ще се върнем при Несус. Не трябва да изключваме възможността велосипедът на Тила да е бил свален.
— Съгласен съм — каза Луис, но се запита защо кзинтът обръщаше толкова голямо внимание на сигурността, след като врагът бе само предполагаем. Един нормално смел кзинт изглеждаше предпазлив като кукловод в сравнение с Тила Браун.
Къде се намираше тя сега? Беше ли ранена или… мъртва?
Търсеха цивилизовани обитатели на пръстеновия свят още веднага след катастрофата. Дали най-сетне ги бяха открили? Навярно именно заради тази възможност Несус не се бе отказал напълно от издирването на Тила. Заплахата на Луис нямаше никакво реално покритие и той не можеше да не е наясно с това.
Ако ли пък първите цивилизовани обитатели на този свят се окажеха врагове, пак нямаше да е съвсем изненадващо…
Велосипедът му започна да се отклонява наляво.
Поправи курса.
— Луис — Говорещия с животни се обади с глас, който сякаш се съпротивяваше на нещо. — Изглежда, има някаква намеса.
После, с типичния си властен тон добави:
— Връщай се обратно. Веднага.
Луис направи опит да завие. Велосипедът му обаче продължаваше да се носи напред.
Натисна с цялата си тежест лоста за управление. Нямаше никаква полза. Продължаваше да се движи право към светлините на административния център.
— Пленени сме! — изкрещя той и малко след това почувства как го обзема ужас. Бяха се превърнали в марионетки. Някакъв огромен, тъмен и явно разумен субект бе започнал да дърпа конците. Луис Ву знаеше името му.
Късметът на Тила Браун.
Глава деветнадесета
В КАПАНА
Говорителя, явно по-съобразителен от Луис, включи сирената.
Високочестотният вой започна да пулсира и Луис се запита дали кукловодът въобще ще им отговори. Кой знае защо си спомни приказката за лъжливото овчарче. Несус обаче се обади.
— Да, да, какво става?
Разбира се, беше му се наложило първо да слезе по стълбите.
— Атакувани сме — отвърна му Говорителя. — Някой контролира полета на велосипедите ни. Имаш ли предложения?
Не беше лесно да се разбере какво точно мисли Несус. Устните му, отпуснати и широки, приспособени да се използват като пръсти, непрестанно се движеха, но не казваха нищо. Щеше ли кукловодът да им помогне? Или отново щеше да се паникьоса?
— Насочете камерата на интеркома си, така че да видя в каква посока се движите. Някой от вас пострадал ли е?
— Не, но сме в плен — каза Луис. — Не можем да скочим. Много сме нависоко и се движим твърде бързо. Насочват ни право към административния център.
— Към какво?
— Към струпването от осветени сгради. Нали го помниш?
— Да — кукловодът се замисли. — Някакъв чужд сигнал заглушава излъчването на предавателите на вашите прибори. Говорителю, съобщи ми данните, които виждаш на таблото.
Говорителя започна да съобщава данните, докато заедно с Луис се устремяваха към светлините в центъра. В един момент Луис го прекъсна.
— Пресичаме крайградската ивица с уличното осветление.
— Такова ли се оказва наистина?
— И да, и не. От всички овални врати на къщите излиза оранжева светлина. Особена е. Мисля, че силата й е отслабнала с времето.
— Съгласен съм с този извод — вметна Говорещия с животни.
— Неприятно ми е да го казвам, но изглежда наближаваме целта. Мисля, че сме насочени към голямата сграда в центъра.
— Виждам я. Двоен конус, на който е осветена само горната половина.
— Точно така.
— Луис, нека се опитаме да неутрализираме бандитския сигнал. Включи велосипеда си към моя.
Той изпълни нареждането.
Веднага след това усети силен удар, сякаш някакъв гигантски крак го бе ритнал. Миг по-късно подаването на енергия спря напълно.
Около него светкавично се изпълниха с въздух амортизиращите балони. Бяха скроени по формите на тялото му, така че го обгърнаха като здрава прегръдка. Луис остана в положение, при което можеше да движи само ръцете и главата си.