Падаше.
— Падам — докладва.
Ръката му, притисната от балоните върху таблото, все още натискаше превключвателя към командния пулт на другия велосипед. Изчака малко, надявайки се системата да започне да действа. Кошерообразните сгради продължаваха да се приближават към него. Луис върна превключвателя на режим на ръчно управление.
Не се случи нищо. Просто падаше.
Проговори с привидно спокоен глас:
— Говорителю, няма смисъл да опитваш режим на превключване. Не действа.
Тъй като допускаше, че е възможно да виждат лицето му, запази спокойно изражение и не затвори очи. Остана в очакване на смъртоносния сблъсък с пръстеновия свят.
Забавянето на скоростта настъпи внезапно, велосипедът се преобърна и Луис Ву увисна с главата надолу при гравитация от пет единици.
Припадна.
Когато отново дойде на себе си, продължаваше да виси в същата поза, задържан само от прегръдката на балоните. Главата му пулсираше и в нея се роди странно видение: този, който дърпаше конците на марионетките, ругаеше и се опитваше да ги размотае, докато куклата Луис Ву виси с главата надолу над сцената.
Плаващата сграда бе къса, широка и разкошно украсена. Долната й половина представляваше обърнат конус. С наближаването на велосипедите в нея се отвори хоризонтално разположен процеп и ги погълна.
Навлизаха в мрачната вътрешност на конуса, когато велосипедът на Говорителя, дотогава безмълвно придружаващ този на Луис, също така безмълвно се преобърна. Защитните балони се издуха около тялото на кзинта, преди то да успее да падне. Луис изпита мрачно наслаждение от видяното. Твърде дълго се бе чувствал самотен и компанията му беше добре дошла.
Отнякъде се чуваше гласът на Несус.
— Обърнатата ви поза ме насочва на мисълта, че сте в плен на полета, електромагнитни по своята природа. Такива полета въздействат върху метални структури, но не и върху протоплазма, и като следствие от това…
Луис се размърда, но не дотам усърдно, защото успееше ли да се измъкне от прегръдката на балоните, щеше да падне. Отворът зад него изчезна със скорост, по-голяма от тази, която бе необходима на очите му, за да се нагодят към мрака. Не виждаше нищо. Не можеше даже и да предполага на каква височина над пода се намира.
Чу отново гласа на Несус.
— Можеш ли да го докоснеш с ръка?
— Мога — отвърна Говорителя, — стига да се протегна… О-ох! Ти беше прав. Кутията направо се е нажежила.
— Значи, двигателят е изгорял. Велосипедите и на двама ви сега са инертни. Мъртви, с една дума.
— За щастие, креслото ми е защитено от горещината.
— Няма защо да се учудваме от факта, че обитателите на пръстеновия свят умеят да контролират електромагнитни полета. При положение, че не са познавали хипердвигателя, импулсния двигател, индукционната гравитация, какво друго им е оставало, освен…
Луис напрягаше сили да съзре нещо, каквото и да е то. Бе в състояние да върти главата си, макар и бавно, докато бузите му се триеха в повърхността на балона, но никъде не откриваше светлинка.
С големи усилия успя да протегне ръка до таблото и започна да го опипва с надежда да намери превключвателя за предните светлини. Ако някой сега го попиташе защо се надява те да проработят, нямаше да може да му отговори.
Светлинните лъчи се появиха, прави и бели, и сякаш рекошираха в извитата повърхност на една отдалечена стена.
Още дузина превозни средства висяха около него, всичките на същото равнище. Някои бяха не по-големи от пътни раници с реактивни двигатели. Други имаха размерите на летящи автомобили. Забелязваше се и своеобразен летящ камион с прозрачен корпус.
Сред всички тези плаващи боклуци се намираше и обърнатия наопаки велосипед на Говорещия с животни. Опърлената глава на кзинта и косматата му оранжева маска се подаваха изпод защитните балони. Една остроноктеста ръка докосваше страничния корпус на велосипеда.
— Много добре — рече Несус. — Осветление. Тъкмо щях да ви предложа да направите опит. Разбирате ли сега какво се е получило? Всички действащи електрически и електромагнитни системи във велосипедите ви, които са били включени в момента на нападението, са изгорели. Велосипедът на Говорителя, а вероятно и твоят, Луис, са били атакувани още веднъж след влизането ви в сградата.
— А тази сграда очевидно е затвор — успя с усилия да добави Луис.
Не му бе лесно да говори, тъй като чувстваше главата си като кофа, препълнена с вода. Не можеше обаче да допусне само другите да работят, дори ако работата се свеждаше до разсъждения във висящо положение за нивото на извънземните технологии.
— А щом е затвор — продължи той — защо по нас не удари поне още едно автоматично оръжие? В случай, че самите ние разполагаме с действащи оръжия. Знаеш, че така е прието.