— Такова оръжие безспорно има — каза Несус, — но включените ти фарове ясно доказват, че то не работи. Тези пущини са автоматични, в противен случай щеше да има пазач. Смятам, че Говорителя би могъл спокойно да използва копаещото устройство.
— Съобщаваш ми добра вест — каза Луис, — само дето аз междувременно успях да се поогледам…
Заедно с Говорителя се бяха оказали във въздушно Саргасово море. Една от трите старовремски ракетни раници не бе пуста. Скелетът бе малък, но човешки. Върху белите кости не беше останала и следа от кожа. Дрехите навярно ще да са били хубави, защото част от тях бе оцеляла: парцали с ярки цветове, включително и опърпана яркожълта пелерина, висяща сякаш направо от долната челюст на пътника.
Другите раници бяха празни. Костите обаче трябваше да се намират някъде. Луис се опита да извие глава по-силно, и още по-силно, и още по-силно…
Подът на полицейския участък представляваше широка конусообразна яма. По стените имаше концентрични пръстени от килии. Над всяка — врата, подобна на капан. Виждаха се и радиално разположени стълбища, водещи към основата. Там някъде се намираха костите, които Луис бе търсил с поглед.
Не се учуди от това, че човекът с повредената реактивна раница се е побоял да скочи. Пътниците на другите превозни средства очевидно бяха предпочели бързата смърт при падане от голяма височина пред бавната, причинена от жажда.
— Не виждам по какво Говорителя би могъл да стреля с дезинтегратора — каза Луис.
— Най-сериозно мисля по въпроса.
— Ако пробие отвор в стената, от това няма да имаме полза. Не бихме имали полза и от отвор в тавана, в който той впрочем няма как да се прицели. Ако повреди генератора на полето, което ни държи във въздуха, ще паднем върху пода от деветдесет фута височина. Ако не направи това, ще останем да висим тук, докато умрем от глад или се отчаяме и решим да скочим. Тогава пак ще паднем от деветдесет фута височина.
— Така е.
— Само това ли ще ни кажеш? „Така е“?
— Трябват ми повече данни. Някой от вас ще има ли добрината да ми опише какво вижда около себе си? Забелязвам единствено част от крива стена.
Последователно му описаха конусообразния затвор, или поне този дял от него, който виждаха на слабото насочено осветление. Говорителя също включи своите фарове и това донякъде помогна.
След като обаче се наприказва, Луис отново осъзна, че продължава да е в капан, да виси с главата надолу, лишен от храна и вода и заплашен от смъртна опасност.
Усети как някъде дълбоко в него се заражда вик. Вик, който наистина бе твърде дълбоко и който засега успяваше да контролира. Скоро обаче викът щеше да се доближи до повърхността… Започна да мисли дали Несус ще ги изостави.
Отговорът на този въпрос изглеждаше очевиден. Имаше много причини кукловодът да ги изостави и нито една — да не направи това.
Освен ако все още се надяваше да открие цивилизовани туземци в пръстеновия свят.
— Пленените транспортни средства и възрастта на скелетите логично водят към извода, че никой не поддържа оборудването на този полицейски участък — започна да разсъждава на глас Говорителя. — Полетата, които ни плениха, вероятно са успели да уловят няколко транспортни средства след опустяването на града. После такива просто е престанало да има и оборудването е функционирало на ненатоварен режим. Затова е и изправно до ден днешен.
— Може и така да е — каза Несус, — но сега нещо регистрира нашия разговор.
Луис усети, как ушите му щръкнаха. Видя как тези на Говорителя се опънаха като ветрилца.
— Затворен лъч като нашия може да бъде засечен само с първокласна техника. Не бих се учудил, ако подслушвачът разполага и с преводач.
— Какво можеш да ни съобщиш за него?
— Само посоката, в която се намира. Източникът на смущения е някъде наблизо до вас. Възможно е подслушвачът да е над главите ви.
Луис рефлекторно се опита да погледне, и разбира се, не успя. Продължаваше да виси с краката нагоре, поддържан от два балона, монтирани върху велосипеда, плаващ във въздуха.
— Най-сетне открихме цивилизацията на пръстеновия свят — каза той на висок глас.
— Не е изключено някое цивилизовано същество да се е сетило да поправи автоматичното оръжие. Важното обаче е… чакай да помисля по-добре!
Както мислеше, кукловодът взе да си подсвирква някаква мелодия. Беше класика, нещо от Бетовен или от Битълсите, реши Луис. По едно време му се стори, че Несус дори започва да импровизира.