Кукловодът продължаваше да мисли и да си подсвирква. През това време Луис ожадня. И огладня. А и главата му не спираше да пулсира.
Тъкмо когато бе изгубил надежда, Несус отново се обади.
— Първоначално смятах, че е най-добре да се използва дезинтеграторът, но сетне стигнах до друг извод. Основната работа ще трябва да свършиш ти, Луис. Тъй като си произлязъл от маймуна, ще се справиш по-добре с катеренето от Говорителя. Вземи…
— За катерене ли говориш?
— Чакай първо да свърша и после задавай въпроси. Така! Вземи лазерното фенерче и с лъча му пробий балона пред теб. Преди да паднеш, ще трябва да се заловиш за неговата тъкан. После се покатери върху велосипеда и заеми устойчиво положение. Сетне…
— Ти си се побъркал.
— Нека да свърша, Луис. Целта на цялата тази операция е да унищожиш автоматичното оръжие, както ти го нарече. По всяка вероятност има две такива оръжия. Едното би трябвало да е разположено над вратата, през която влязохте, или под нея. Другото може да се намира навсякъде. Би могъл да го откриеш единствено благодарение на това, че ще прилича на първото.
— А може и да не прилича — опонира му Луис. — Ти как я виждаш тази работа? Да се заловя за тъканта на избухващ балон достатъчно бързо, за да… Не. Не мога.
— Луис, а аз бих ли могъл да дойда при вас, ако зная, че има оръжие, способно да унищожи велосипеда ми?
— Не знам.
— Ти какво очакваш? Говорителя да направи това, така ли?
— Нима котките не могат да се катерят?
— Моите прадеди са били равнинни котки — каза Говорителя. — Раната на ръката ми още не е зараснала. Не съм в състояние да се катеря. Така или иначе, предложението на тревопасния е нелепо. Не разбра ли, че той просто търси извинение да дезертира?
Луис беше го разбрал. И страхът от това май се изписа на лицето му.
— А, все още няма да ви изоставя — каза Несус. — Ще почакам. Може пък вие да измислите някакъв по-добър план. А може и подслушвачът да се появи. Ще почакам.
Луис Ву, увиснал с главата надолу и заклещен между два балона, естествено бе затруднен в опитите си да измерва времето. Нищо не се променяше. Нищо не шавна. Някъде в далечината като че ли се чуваше свирукането на Несус, но иначе нищо не се случи.
По някое време Луис реши да си премери пулса. Оказаха се седемдесет и два удара в минута.
Точно след десет минути той чу собствения си глас.
— Седемдесет и две. Едно. Какво всъщност правя?
— На мен ли казваш нещо, Луис?
— Тандж да го вземе, Говорителю! Не се търпи повече. Бих предпочел веднага да умра, отколкото да полудея — започна да прави усилия да се измъкне от креслото.
— Луис, в бойна обстановка аз командвам. Заповядвам ти да стоиш на мястото си и да чакаш.
— Съжалявам — Луис придвижи ръцете си надолу. Още едно движение, отново надолу. Ето, стигна до колана. Ръката му бе отишла твърде напред. Премести лакътя си назад, почина си, отново го премести…
— Луис, предложението на кукловода е самоубийствено.
— Възможно е — най-сетне успя да го докосне. Да, вече бе хванал лазерното фенерче. С още две резки движения го измъкна от колана и го насочи напред. Щеше да прогори таблото, ако трябва, но не и себе си.
Стреля.
Предният балон започна бавно да издиша. В същото време задният, опрян до гърба му, взе да го притиска към таблото. С отслабването на натиска Луис лесно успя да прикрепи отново фенерчето към колана си и да се залови с две ръце за спадащата и омекваща тъкан на балона.
Усети, че в същото време започва да се изхлузва от креслото си. Все по-бързо и по-бързо. Когато най-сетне падна от него, платът, за който се държеше, не се изплъзна от ръцете му. Ето, вече висеше под велосипеда си, а под него имаше деветдесетфутова пропаст.
— Говорителю!
— Тук съм, Луис. Държа в ръка собственото си оръжие. Да пукна ли и задния ти балон?
— Да! — Балонът се бе изпречил точно на пътя му и щеше да направи по-нататъшното придвижване невъзможно.
Той не се спука. Едната му половина се превърна в прах и след това изчезна сякаш с въздишка. Говорителя бе му видял сметката с лъча на дезинтегратора.
— Тандж знае как успя да улучиш това нещо — прошепна Луис и започна да се катери.
Придвижването беше сравнително лесно, докато се държеше за тъканта. Въпреки часовете, през които главата му се бе изпълвала с кръв, Луис съумя да се вкопчи за плата. На едно място обаче той свършваше и започваше корпусът на велосипеда.
Притисна се към него и се опита да го обхване с крака. Започна да се люлее.
През това време Говорещия с животни издаваше странни звуци.