Шега. Бе се опитала да се пошегува.
Постепенно тя започна да проявява интерес и към други неща: към секса, към езиковите уроци и към ландшафта на пръстеновия свят. Пресякоха малка ливада със слънчогледи. Прил дотогава не бе ги виждала. След като провалиха трескавите опити на растенията да ги облъчат, засадиха едно току-що покълнало от тях върху покрива на сградата. После направиха рязък завой в посока на въртенето, за да избягнат по-големите струпвания на опасните слънчогледи.
Когато храната им свърши, Прил изгуби интереса си към кукловода. Луис реши, че вече е излекувана.
Говорителя и Прил се опитаха да играят ролята на богове в най-близкото село. Луис ги изчака търпеливо, надявайки се да бъдат убедителни. Беше му се приискало да си обръсне главата и да се присъедини към тях, но стойността му като божество бе нулева. Независимо от усилията си, все още не се справяше с езика.
Говорителя и Прил се върнаха с дарове. И с храна.
Дните се превърнаха в седмици, наложи им се неколкократно да повтарят спектакъла. Справяха се успешно. Козината на Говорителя бе пораснала, така че той отново бе заприличал на оранжева космата пантера. По препоръка на Луис, държеше ушите си плътно прилепнали към главата.
Обожествяването се отразяваше доста странно на кзинта. Една вечер подхванаха разговор на тази тема.
— Не ме смущава това, че играя ролята на бог — каза той. — Смущава ме, че я играя лошо.
— Какво искаш да кажеш?
— Задават ни въпроси, Луис. Жените задават въпроси на Прил и тя им отговаря. Аз обаче не мога нито да разбера проблемите, нито да предложа решения. Мъжете би трябвало да отправят въпросите също към Прил, защото тя е човешко същество, а аз не съм. Те обаче питат мен. Мен! Защо трябва да искат от мен, извънземния, да им оправям живота?
— Ти си самец. Богът е преди всичко символ — заобяснява Луис, — даже когато е истински. Ти си символ на мъжество.
— Смехотворно е! Аз дори нямам външни полови органи. За разлика, предполагам, от теб.
— Ти си голям, с внушителен и страховит вид. Това автоматично те превръща в символ на мъжество. Изгубиш ли този си вид, веднага ще се лишиш и от качеството на божество.
— Необходим ни е един работещ радиотелефон, за да отговаряш на трудните въпроси вместо мен.
Прил ги изненада. „Невъзможния“ по-рано бе полицейски участък и тя бе издирила в едно от складовите помещения комплект интеркоми с батерии, които се зареждаха от енергийната система на сградата. Успяха да накарат два от шестте апарата да проработят отново.
— По-съобразителна си, отколкото предполагах — каза й Луис същата вечер.
Поколеба се дали да продължи, опасявайки се думите му да не прозвучат нетактично поради незнанието на езика. Все пак го направи.
— По-съобразителна си, отколкото е необходимо за една корабна блудница.
Прил се засмя.
— Глупаво дете! Не кой да е, а ти ме убеждаваше, че вашите кораби се движат по-бързо от нашите.
— Така е — каза Луис. — Движат се по-бързо от светлината.
— Можеше да ми разкажеш и по-хубава приказка — засмя се тя. — Това е теоретически невъзможно.
— Сигурно ползваме различни теории.
Стори му се, че тя се смути. Беше се научил да улавя реакциите й по неволните движения на мускулите, а не по безизразното й лице.
— Скуката е опасно нещо в един кораб, когато той пътува с години между два различни свята — каза тя. — Развлеченията трябва да бъдат много и разнообразни. За да бъдеш корабна блудница, са необходими обширни познания по медицина на духа и тялото, плюс опит от любенето с много мъже, плюс умението на изтънчен събеседник. Трябва да знаем и как функционира корабът, за да не причиним неволно някаква злополука. Трябва да сме здрави. Гилдията изисква освен това умение да свирим поне на един музикален инструмент.
Луис зина от удивление. Прил се засмя мелодично и започна да го докосва на едно място, на друго място…
Интеркомът работеше чудесно, макар слушалките му да бяха проектирани по-скоро за човешки, отколкото за кзинтски уши. Луис се научи да мисли бързо и да оказва пълноценна помощ на бога на войната. Все пак, понякога правеше грешки и в същото време разбираше, че скоростта на „Невъзможния“ е по-голяма от тази, с която се разпространяват новините из пръстеновия свят. Така че всеки контакт за туземците беше пръв.
Изминаха месеци.
Теренът започна да се издига и да става все по-пустинен. Божия юмрук също ставаше все по-голям. Луис бе изпаднал в плен на еднообразието и все по-бавно съобразяваше какво точно се случва около него.
Веднъж, посред бял ден, отиде при Прил.
— Има нещо, което според мен е редно да знаеш. Известно ли ти е какво представляват индукционните токове?