Тя поклати глава.
— Много слаби токове, които при допир с мозъка могат да предизвикат усещане за болка или за удоволствие — обясни той. — На този принцип функционира таспът.
Разясненията му отнеха около двадесет минути.
— Знаех, че той притежава машина — отвърна Прил. — Защо трябваше да ми я описваш?
— Защото вече напускаме цивилизования свят. По пътя към нашия кораб няма да срещнем много градове и въобще места, откъдето можем да си набавяме храна. Исках да знаеш какво представлява таспът, преди да вземеш решение.
— Какво трябва да решавам?
— Дали ще останеш в следващото селище. Или ще пожелаеш да ни придружиш до „Лъжецът“ и оттам да се върнеш с „Невъзможния“. На „Лъжецът“ можем да ти осигурим храна.
— На борда му ще се намери място и за мен — каза тя уверено.
— Разбира се. Но…
— Омръзна ми от диваци. Искам да се върна при цивилизацията.
— За теб може да се окаже трудно да усвоиш нашите привички. Например, би трябвало да си пуснеш коса като моята. — Луис бе отрязал плитката си и косата му бе израснала дълга и гъста. — Ще трябва да носиш перука.
Прил се усмихна.
— Все ще се приспособя — рече тя и внезапно се засмя. — А и ти би ли се отправил към дома си без мен? Оранжевият ти приятел не може да бъде заместител на жена.
— Този довод безспорно е убедителен.
— Мога да бъда от полза на вашия свят, Луис. Мъжете ви не разбират много от секс.
Той предпочете да пропусне това изречение покрай ушите си.
Глава двадесет и четвърта
БОЖИЯ ЮМРУК
Земята изсъхна и въздухът сякаш изтъня. Плодовете свършиха, намаляха запасите от месо. Летяха над все по-извисяващия се скат на Божия юмрук, над пустиня, по-голяма от повърхността на Земята.
Вятърът свиреше около всички ръбове и изпъкналости на „Невъзможния“. Бяха се оказали право в посока на въртенето към огромната планина. Дъгата сияеше, синя и релефна. Звездите бяха спрели да примигват.
Говорителя погледна през огромния прозорец.
— Луис, можеш ли оттук да определиш в коя посока е граничният слой на галактиката.
— Защо ти е? Нали знаем къде се намираме?
— Направи го, все пак.
Луис разпозна някои звезди и разкривените съзвездия, които бе наблюдавал през месеците, прекарани под тукашното небе.
— Мисля, че е ей там. Непосредствено зад дъгата.
— Както и предполагах. Граничният слой на Галактиката лежи на една плоскост с пръстеновия свят.
— Знам това.
— Нали си спомняш, Луис, че материалът, от който е направена основата на пръстеновия свят, е непроницаем за неутриното? По всяка вероятност, той е непроницаем и за други субатомни частици. — Кзинтът очевидно биеше нанякъде.
— Точно така. Пръстеновият свят няма защо да се страхува от избухването на граничния слой на Галактиката! Ти кога откри това?
— Току-що. Вече си бях изяснил в каква посока се намира граничният слой.
— Ще има обаче известно разсейване. Не може да няма облъчване, и то сериозно, в близост до ръбовете на пръстена.
— Но Тила Браун, благодарение на късмета си, тогава ще се окаже далеч от излъчването.
— Двадесет хиляди години… — Луис бе смаян.
Как може да се мисли в такива мащаби?
— Болестта и смъртта навсякъде са лош късмет, Луис. Предполагам, че Тила Браун ще живее вечно.
— Всъщност… да. Самата тя обаче едва ли мисли за подобна перспектива. Късметът й стои над всичко и дърпа конците.
От два месеца тялото на Несус, оставено при стайна температура, наподобяваше труп. Но не се разлагаше. Светлинките на автоматичния му лечител продължаваха да светят и от време на време дори променяха конфигурацията си. Това бе единственият признак на живот.
Луис гледаше към Несус, когато една мисъл се роди в главата му.
— Кукловод! — рече той.
— Луис? — обади се Говорителя.
— Чудя се дали кукловодите не са получили това название, защото са се държали като божества спрямо съседните раси. Отнесли са се с хората и с кзинтите като с марионетки. Никой не може да отрече това.
— Късметът на Тила обаче превърна самия Несус в марионетка.
— Всички сме се правили на божества — Луис кимна към Прил, която вече навярно разбираше всяка трета дума от диалога им. — И Прил, и ти, и аз. Как ти харесва тази роля, Говорителю? Като добър или като лош бог се прояви?
— Не знам. Туземците не са моя специалност, макар да съм прахосал много време за изучаването на хората. Както навярно си спомняш, предотвратих цяла една война. Обясних и на двете страни, че ще загубят от нея. Това беше преди три седмици.