— Вярно е. Въпреки че, в интерес на истината, беше моя идея.
— Така беше.
— Сега ще ти се наложи да се въплътиш отново в ролята на бог. Този път пред кзинтите — рече Луис.
— Не те разбирам.
— Несус и останалите кукловоди си поиграха на селекция с нашата и вашата раса. Умишлено създадоха ситуация, при която еволюцията да облагодетелства миролюбивите кзинти. Така ли е?
— Да.
— Какво ще стане, ако Патриаршията научи за това?
— Ще има война — отвърна Говорителя. — Тежко въоръжена кзинтска флотилия ще нападне световете на кукловодите след две години. Може би и човечеството ще се присъедини към нас. Вярвам, че и то не е забравило обидата, нанесена му от кукловодите.
— Така е. А после?
— После листоядите ще изтребят расата ми до крак, като няма да пожалят и най-малките котенца. Луис, не възнамерявам да разказвам нищо на никого за примамките за звездни семена и за селекцията, осъществявана от кукловодите. Мога ли да разчитам, че и ти ще запазиш мълчание?
— Напълно.
— Това ли имаше предвид, когато каза, че ще трябва да изиграя ролята на бог пред моята раса?
— Това и още нещо — отвърна Луис. — Още ли желаеш да откраднеш „Далечният изстрел“?
— Може би — рече кзинтът.
— Няма да успееш — каза Луис. — Но да допуснем, че все пак успееш. Какво ще направиш после?
— Патриаршията ще разполага с квантов хипердвигател.
— А след това?
Прил изглежда схващаше, че разговорът става изключително напрегнат. По вида й можеше да се съди, че е готова да ги разтървава, ако се наложи.
— Много скоро след това бихме имали бойни кораби, способни да изминат светлинна година за минута и четвърт. Ще господстваме над известното пространство и ще можем да поробим всички раси в него.
— А по-нататък?
— Тук всичко приключва. Това е извечната ни амбиция, Луис.
— Не. Вие ще продължите завоеванията. С такъв двигател ще сте в състояние да се отправите във всички посоки и да покорите всяка планета. Ще завладеете повече светове, отколкото можете да задържите, и в крайна сметка сред това изведнъж разраснало се пространство ще се сблъскате с нещо наистина опасно. С флота на кукловодите. С друг пръстенов свят, подобен на този, но в апогея на могъществото си. С някоя друга раса поробители, започващи своята експанзия. С бандерсначи с ръце. С грогове с крака. С кдатлино с пушки.
— Страховити неща описваш.
— Ти вече видя пръстеновия свят. Видя и световете на кукловодите. Сигурно в пространството, което ще достигнете с хипердвигателя, ще могат да се открият и други такива светове.
Кзинтът мълчеше.
— Не бързай — каза му Луис. — Обмисли всичко добре. Така или иначе, няма да можеш да завземеш „Далечният изстрел“. Ще избиеш всички ни, ако се опиташ да го направиш.
На следващия ден „Невъзможния“ пресече една дълга и права бразда, причинена от метеорит. Завиха в посока, обратна на въртенето, и се насочиха право към Божия юмрук.
Планината сякаш се бе уголемила, без да изглежда по-близка. Превишаваща по размери астероид и с конусообразна форма, тя наподобяваше купол със заснежен връх, увеличен до невероятни размери. Кошмарът продължаваше, тъй като Божия юмрук не спираше да расте.
— Не мога да разбера това — каза Прил. Беше озадачена и разтревожена. — Подобна геологична формация не ми е известна. С каква цел е била построена? По краищата на пръстена също има такива високи планини. Но те са не само красиви, а и с практическа полза: задържат въздуха.
— Точно това си помислих — каза Луис Ву и не добави нищо повече.
В същия ден забелязаха малка стъклена бутилка в края на браздата, която следваха.
„Лъжецът“ бе там, където го бяха оставили. Лежеше на гръб върху повърхност, лишена от триене. Луис не побърза да обяви празника. Все още не си бяха у дома.
Прил спря „Невъзможния“ по такъв начин, че той да може да слезе от приземната рампа. Откри системи, чрез които двете врати на въздушния шлюз се отварят едновременно. Така или иначе, много въздух изчезна със свистене, докато внасяха тялото на Несус. Без кукловода не можеха да намалят налягането в кабината, а той, ако се съдеше по външността му, бе мъртъв.
Успяха да го вмъкнат в автоматичния лечител — ковчег с форма на кукловод, който изглеждаше да е направен по мярка за Несус, а на вид бе доста масивен. Кукловодите — хирурзи и инженери — навярно го бяха конструирали така, че да може да възстанови пациента при всякакви възможни наранявания. Дали обаче бяха предвидили възможността този пациент да бъде обезглавен?
Оказа се, че бяха. В ковчега имаше две глави и още две, комплектувани с шии, и въобще достатъчно други органи и части на тялото, с които можеха да се сглобят няколко кукловоди. Луис реши, че сигурно са произвели резервните части, като са клонирали клетки от самия Несус — изразът на главите му се стори познат…