Прил се изкачи на кораба и тутакси падна по очи. Луис отдавна не бе виждал създание с толкова изненадан поглед. Не се бе сетил да й разкаже нищо за индуцираната гравитация. Когато се изправи, на лицето й вече не бе изписано изумление, но стойката й бе красноречива. Не каза нищо.
Луис прекъсна настъпилата гробовна тишина с внезапен крясък.
— Веднага кафе! — извика той. — И топла вода!
Нахълта в стаята, която бе споделял с Тила Браун.
След малко подаде главата си навън и отново извика:
— Прил!
Прил се отзова.
Кафето не й хареса. Каза на Луис, че трябва да е ненормален, щом е в състояние да пие тази горчива течност.
Душът обаче й се понрави, особено след като Луис й обясни как да регулира крановете.
Спалните плоскости направо я подлудиха.
Говорещия с животни отбеляза завръщането под родната стряха по друг начин. На Луис не му бе известно какво точно има кзинтът в каютата си. Знаеше обаче, че в момента буквално се съдира от ядене.
— Месо! — ликуващо изрева Говорителя. — Никак не ми беше приятно да се храня със старо месо.
— Това, което поемаш сега, е възстановена храна.
— Да, ама с вкуса на току-що убито животно!
Прил прекара нощта върху един диван в общото помещение. Спалното силово поле й бе харесало, но не за спане. Луис Ву обаче за пръв път от три месеца се наспа както трябва.
Спа десет часа и се събуди с чувството, че е тигър. Под краката му блестеше половината от слънчевия диск.
Завърна се на борда на „Невъзможния“ и с помощта на лазерното фенерче освободи накрайника на звездния кабел. По него останаха полепнали части от пластмасата.
Не се реши да върви изправен. Черната нишка бе прекалено опасна, а повърхността на пръстеновия свят — прекалено хлъзгава. Тръгна на четири крака по лишената от всякакво триене повърхност, влачейки накрайника зад себе си.
Говорителя, застанал до шлюза, мълчаливо го наблюдаваше.
Луис влезе в шлюза с помощта на сгъваемата стълбичка на Прил, мина покрай кзинта и продължи. Говорителя продължаваше да го гледа.
Най-отдалечената точка в корпуса на катастрофиралия кораб бе канал с диаметър на човешко бедро. Оттам бяха минавали кабелните връзки към механизмите в крилото на „Лъжецът“, когато той все още имаше крило. Сега отворът бе закрит с метален люк. Луис го отвори и изхвърли през него накрайника на черната нишка.
След това се зае да отбелязва положението на нишката вътре в звездолета с помощта на колбас от Джинкс, поръчан в корабната кухня. Когато приключи, разположението на невидимата допреди жица бе обозначено с множество петънца от яркожълта боя, преминаващи по протежението на целия кораб.
Когато нишката се изопнеше, несъмнено щеше да среже нещо. С помощта на жълтата боя Луис се бе опитал да предугади пътя й така, че тя да не повреди никоя жизнено важна система. Боята обаче имаше и друго предназначение — щеше да ги предпазва от допир до самата нишка, освен ако някой не пожелаеше да се лиши от пръстите си или от нещо друго.
Луис излезе от шлюза, изчака Говорителя да го последва и затвори външната врата.
— Затова ли дойдохме? — попита кзинтът.
— След малко ще ти кажа — отвърна Луис. Мина по дължината на творението на „Дженеръл продактс“, взе накрайника с две ръце и леко дръпна нишката. Тя се опъна.
След това започна да тегли с все сила. Нишката не помръдна. Вратата на въздушния шлюз я бе защипала здраво.
— Жалко, че няма начин да направим по-сериозна проба. Не бях сигурен дали вратата на шлюза е достатъчно добре уплътнена, за да защипе жицата. Не бях сигурен дали няма да среже материала, от който е направен корпусът на „Дженеръл продактс“. И сега не съм съвсем сигурен. Да, Говорителю, за това дойдохме.
— А сега какво ще правим?
— Първо ще отворим вратата на шлюза. Сетне ще позволим на нишката да преминава свободно през „Лъжецът“, докато ние върнем накрайника на борда на „Невъзможния“ и го закрепим отново на мястото му.
Направиха и едното, и другото. Нишката, която бе свързвала засенчващите плоскости, се виеше, невидима за тях, някъде в посока към звездите. „Невъзможния“ я бе влачил хиляди мили, защото нямаше как тя да бъде натоварена на борда на летящото здание. Може би краят й се губеше нейде в града под „Небесата“, там, където бе образувала кълбо, подобно на димен облак, съдържащо навярно милиони мили от нея.
Сега вече преминаваше през двойния въздушен шлюз на „Лъжецът“, излизаше от неговия корпус през люка за кабелите и свършваше при накрайника, залепен върху долната част на летящата сграда.