Кзинтите се оказаха беззащитни пред хипердвигателя.
След това и кукловодите създадоха търговски центрове в човешкото пространство.
Хората бяха имали голям късмет. Цели три пъти се бяха сблъскали с раси, превъзхождащи ги в технологическо отношение. Кзинтите щяха да ги смажат, ако не бе двигателят на Аутсайдерите. Самите Аутсайдери съвсем определено също превъзхождаха човека, но не искаха от него нищо друго, освен снабдителни бази и информация, тоест неща, които можеха да се купят. Пък и Аутсайдерите, с тяхната хелиева обмяна на веществата, бяха твърде уязвими за горещината и гравитацията, за да могат да бъдат добри бойци. Колкото до кукловодите, въпреки фантастичното си могъщество, те бяха страхливи.
Що за същества бяха строителите на Пръстеновия свят? И бяха ли… бойци?
Месеци по-късно Луис щеше да признае пред себе си, че лъжата на Говорителя бе от решаващо значение и за самия него. Тогава можеше и да се откаже, разбира се, като се оправдае с Тила. Пръстеновият свят беше ужасяващ даже и като абстракция. Как да си помислиш да се доближиш до него, да кацнеш на него…
Луис бе запомнил какъв ужас предизвикаха у кзинта летящите светове на кукловодите. Но после Говорителя прояви доблест. Биваше ли след всичко това да показва, че е страхливец?
Седна и насочи поглед към екрана. Докато очите му бегло се плъзгаха по Тила, определи я наум като идиотка. На лицето й бе изписано радостно вълнение, а външно изразяваше същите чувства, каквито и кзинтът. Може би беше твърде глупава, за да е в състояние да се уплаши?
На вътрешната страна на пръстена имаше атмосфера. Спектрометричният анализ показваше, че тя е толкова плътна, колкото и земната и имаше приблизително същия химичен състав. В нея можеха да дишат и хората, и кзинтите, и кукловодите. Нямаха обаче представа какво я задържа на мястото й. Щеше да се наложи да отидат и да проверят.
В системата на слънцето от клас Г-2 нямаше нищо друго, освен пръстенът. Отсъстваха планети, астероиди и комети.
— Разчистили са ги — каза Луис. — Не са искали нищо, което да може да се сблъска с пръстена.
— Естествено — рече среброгривестият кукловод. — Ако нещо се сблъска с него, ще е със скорост най-малко 770 мили в секунда, скоростта на въртене на самия пръстен. Колкото и да е здрав материалът, от който е направен, винаги би съществувала възможност някакъв обект да го удари откъм вътрешната му незащитена страна.
Самото слънце бе жълто джудже, малко по-хладно от земното и с почти същата големина.
— Ще ни трябват защитни костюми против горещината — каза кзинтът.
— Няма да ви трябват — възрази Чайрън. — Температурата на вътрешната повърхност е съвсем поносима за всички наши раси.
— Откъде знаеш?
— Честотата на инфрачервеното излъчване на външната повърхност…
— Правиш ме на глупак.
— Съвсем не. Изучаваме пръстена, откакто го открихме. Инфрачервеното излъчване говори за температура от порядъка на 290 абсолютни градуса както на външната, така и на вътрешната му част. За теб, Говорителю, температурата ще е с около десет градуса по-висока от оптималната. За Луис и Тила тя ще е равна на нея.
— Не позволявайте на нашето внимание към подробностите да ви подвежда или плаши — добави Чайрън. — Не бихме си позволили кацане върху пръстена, освен ако неговите създатели не настоят за това. Искаме просто да бъдете готови за всяка евентуалност.
— Знаете ли какво има на повърхността му?
— За съжаление, не. Уредите ни не притежават необходимата разделителна способност.
— Можем да се опитаме да отгатнем — рече Тила. — Имат денонощен цикъл от тридесет часа. Възможно е светът, в който са живели, да е притежавал такава скорост на въртене. Допускаш ли, че са се появили в тази звездна система?
— Предполагаме, че да, след като очевидно не познават хипердвигателите — каза Чайрън. — Възможно е обаче и да са придвижили своя собствен свят в друга система, използвайки нашата техника.
— Би трябвало да са го направили — изръмжа кзинтът. — Това е за предпочитане, отколкото да разрушаваш дома си, за да направиш от него пръстен. Мисля, че ще открием звездната им система някъде наблизо, също като тази оголена от светове. Навярно са използвали технология за преобразуване на планети с цел да заселят собствената си система, преди да прибягнат до това отчаяно решение.
— Отчаяно? — вметна Тила.
— Сетне, след изграждането на пръстена около звездата, по всяка вероятност им се е наложило да придвижат всичките си светове, за да прехвърлят населението.
— Може и да не е било така — каза Луис. — За прехвърлянето на населението да са използвали големи космически кораби, стига звездата им да не е била прекалено далеч.