— Защо „отчаяно“? — повтори Тила.
Всички обърнаха погледи към нея.
— Предполагам, че са построили пръстена, защото… защото — запъна се тя, — защото са искали!
— Ей така? За удоволствие? Я си помисли, Тила, какви средства е трябвало да отделят за тази цел? Според мен, имали са страшен демографски проблем. Когато пръстенът за пръв път им е потрябвал като жизнено пространство, навярно не са могли да си го позволят. Така или иначе, построили са го, защото той им е бил жизнено необходим.
— Х-м… — Тила не изглеждаше убедена.
— Несус се връща — каза Чайрън и без да произнесе повече нито дума, се обърна и с тръс изчезна в парка.
Глава седма
СТЪПВАНЕ ВЪРХУ ДИСКОВЕ
— Не беше много възпитано от негова страна — каза Тила.
— Чайрън не иска да се среща с Несус. Нали ти казах? Всички смятат, че Несус е луд.
— Те са лудите.
— Едва ли мислят така, но това не значи, че не си права. Все още ли си готова да участваш?
Отговорът на Тила бе същият неразбиращ поглед, с който преди време реагира на думите „трепет на сърцето“.
— Значи, все още искаш да си в експедицията — каза тъжно Луис.
— Разбира се, че искам. Кой не би искал? От какво всъщност се страхуват кукловодите?
— Ясно ми е — каза Говорещия с животни, — че кукловодите се страхливци. Не мога да разбера обаче защо искат да научат нещо повече от това, което вече знаят. Виж какво, Луис, те задминаха пръстена, тъй като пътуват с почти светлинна скорост. Строителите на пръстена очевидно не могат да го правят. С други думи, нито сега, нито когато и да е, не са в състояние да сторят зло на кукловодите. Не разбирам и каква е нашата роля в цялата тази работа.
— Съгласен съм.
— Трябва ли да приема това като обида?
— Не, естествено. Става ясно, че сме изправени пред демографски проблем. Защо би трябвало да го разбираш?
— Така. А сега обясни ми го, ако обичаш.
Луис очакваше кукловодът да се появи някъде от дебрите на опитомената джунгла.
— Несус би ти го обяснил по-добре. Кажи ми, можеш ли да си представиш един трилион кукловоди върху повърхността на тази планета? По силите ли ти е?
— Мога да ги надуша в индивидуален порядък. От идеята да си ги представя обаче започвам да тръпна.
— А сега си ги представи в пръстеновия свят. Нещата започват да стават по-лесни за разбиране, нали?
— Така… Ще разполагат с осем на седма степен пъти повече пространство… И пак не мога да разбера. Мислиш, че кукловодите са решили да стават завоеватели? Как обаче биха се прехвърлили върху пръстена? Нали не се доверяват на космическите кораби?
— Не знам. Те и войни не водят, но работата не е в това. Работата според мен е дали е безопасно да се живее в пръстеновия свят.
— Х-м.
— Виждаш ли? Може би са решили да си изградят собствени пръстенови светове. Може би очакват някъде там, в Магелановите облаци, да открият някой незает. Между другото, това не е невъзможно. За тях обаче е важно да разберат дали пръстенът е безопасно място за живеене, преди да предприемат каквото и да е.
— Ето го и Несус — каза Тила. — Има вид на пиян. Кукловодите напиват ли се?
Несус този път не се движеше в тръс. Стъпвайки като балерина, заобиколи с подчертано внимание едно четирифутово пъстро перо, докато плоските му глави се въртяха наляво и надясно. Почти бе стигнал до купола, когато нещо, подобно на голяма черна пеперуда, кацна на гривата му. Той изпищя като жена и подскочи, сякаш се опитваше да преодолее ограда. Падна свит на кълбо. Когато спря да се търкаля, остана в същото положение, с настръхнал гръб, подвити крака и с глави и шии, скрити между предните крайници.
— Отново е в депресия — каза Луис и се затича към него. За щастие, успя да открие входа на невидимия купол и влезе в парка.
Всички цветя в него миришеха като кукловода. (След като целият живот в този свят бе изграден върху една и съща химическа основа, как можеше Несус да се храни с топъл сок от моркови?). Луис тръгна по зигзагообразна пътечка, обградена с оранжев жив плет, и стигна до кукловода. Коленичи до него.
— Аз съм, Луис. Тук си в безопасност.
Пресегна се към рошавата грива и нежно я почеса.
Кукловодът потрепери от допира, но след това се успокои.
Дали не сгреши? Дали не беше твърде преждевременно да го сблъсква с реалността?
— Това нещо опасно ли беше? Това, което кацна върху теб? — попита Луис.
— Това ли? Не. — Контраалтът бе приглушен, но чист и прекрасно модулиран. — Беше само един… посетител на цветя.
— Как премина разговорът ти с тези, които ръководят?