Несус примига.
— Излязох победител от него.
— Много добре. И какво спечели?
— Правото да се възпроизведа и комплект партньори.
— Затова ли беше толкова уплашен? — попита Луис. „Нищо чудно — помисли си — Несус, подобно на мъжки паяк от вида «черна вдовица», да е трябвало да загине от любов. Или пък да се е чувствал като изнервена девствена твар, неизвестно от какъв пол.“
— Можеше и да се проваля, Луис — каза кукловодът. — Аз обаче разговарях с тях лице в лице и отстоях своето.
— Продължавай — каза Луис. Бе забелязал, че Тила и Говорещия с животни се присъединиха към групата. Продължи нежно да почесва Несус по гривата. Кукловодът не помръдваше.
Отново се чу приглушеният контраалт.
— Тези, които ръководят, ми предложиха да ми предоставят по законов път правото да се възпроизведа, ако оцелея от предстоящото пътуване. Това обаче не беше достатъчно. За да стана родител, са ми необходими партньори. Кой ще се съвкупи доброволно с един маниак с разрошена грива? Наложи се да блъфирам. Намерете ми партньор, казах им, или няма да участвам в пътешествието. И кзинтът в такъв случай няма да участва, казах им. Бяха вбесени.
— Вярвам ти. Сигурно си бил много разгневен.
— Със собствени усилия стигнах до това състояние. Заплаших ги, че ще проваля плановете им, и те капитулираха. Казах им, че някой безкористен доброволец трябва да се съгласи да се чифтоса с мен, ако се върна от пръстена.
— Прекрасно. Намериха ли се доброволци?
— Един от нашите полове е… собственост. Впрочем, казах нещо безсмислено. По-скоро думата е „глупав“. Трябваше ми само един доброволец. Тези, които ръководят…
Тила се намеси в разговора.
— Защо не кажеш просто „ръководители“?
— Опитвах се да постигна точен превод — рече кукловодът. — Смисълът ще се преведе най-точно чрез словосъчетанието „тези, които ръководят, стоейки отзад“. Те избират свой председател, който говори от името на всичките. Точният превод на неговата титла ще бъде „Най-задния“. Именно Най-задния ме прие за свой партньор. Каза, че не му е по силите да поиска от някой друг такава голяма саможертва.
Луис подсвирна от удивление.
— Голяма работа си свършил. Хайде, излей си чувствата, имаш право на това. По-добре да дадеш израз на страха си сега, когато всичко приключи.
Несус сякаш малко се поотпусна.
— Местоимението ме смущава — каза Луис. — Или за теб, или за Най-задния би трябвало да използвам „тя“.
— Това е съвсем неделикатно от твоя страна, Лиус. Не се обсъждат полови въпроси с представител на чужда раса — измежду краката на Несус се подаде една глава и загледа Луис неодобрително. — Едва ли с Тила бихте се съвкупявали в мое присъствие.
— Колкото и странно да ти изглежда, веднъж с нея говорихме по този въпрос и тя каза, че…
— Чувствам се обиден — констатира кукловодът.
— Защо? — попита Тила. Подалата се глава се шмугна обратно на мястото си. — Хайде, покажи се. Няма да ти сторя нищо лошо.
— Наистина ли?
— Наистина. Честна дума. Мисля, че си умник.
Кукловодът се разкри напълно.
— Като че ли ме нарече „умник“? Добре ли чух?
— Да — Тила погледна към оранжевото туловище на Говорещия с животни. — И ти също — добави тя великодушно.
— Не искам да обидя никого — рече кзинтът, — но никога повече не си позволявай да ме наричаш така. Никога.
Тила май не разбра защо.
Озоваха се пред прашен оранжев плет от живи растения, прав като стрела и висок десет фута. От него висяха неподвижни кобалтовосини пипала. По вида на плета можеше да се съди, че някога е бил хищник. Той всъщност отбелязваше границата на парка, от който Несус извеждаше малката си група.
Луис предполагаше, че в оградата ще има някакъв отвор. Оказа се неподготвен за това, което видя — Несус се шмугна направо в плета, който се разтвори пред него и се затвори след преминаването му.
Останалите го последваха.
Дотогава небето над главите им беше синьо, но когато плетът се затвори зад тях, то се оказа друго, черно-бяло. На фона на черното нощно небе се виждаха плаващи бели облаци, осветени отдолу от лежащите под тях градове. Бяха се озовали в един от тях.
На пръв поглед, той се отличаваше от земните градове само по размерите. Сградите изглеждаха по-масивни, по-солидни и по-еднообразни. Бяха високи, ужасно високи, така че цялото пространство се запълваше от осветени прозорци и балкони и единственото, което можеше да се види от небето, бяха тънките ивици мрак. Тук можеха да се срещнат и правите ъгли, отсъстващи в интериора на жилищата на кукловодите. Правите ъгли на сградите бяха прекалено големи, да не би някой кукловод без да иска да си ожули коляното в тях.