Странно защо, градът не се виждаше от парка. И на Земята имаше няколко сгради, високи повече от една миля. Тук нямаше по-ниски от миля. Луис се зачуди дали около парка не бяха поставили бариери за изкривяване на светлината, но не зададе гласно въпроса си. Очевидно, това щеше да бъде най-малкото от чудесата в света на кукловодите.
— Корабът ни се намира в другия край на острова — каза Несус. — Можем да бъдем там след минута или за още по-малко време, ако стъпваме върху дисковете. Ще ви покажа как става това.
— Сега добре ли се чувстваш?
— Да, Тила. Както Луис каза, най-лошото е зад гърба ни. Вече си имам любовник — Най-задния. Трябва само да успея да се завърна от пръстеновия свят.
Пътеката бе мека. На вид изглеждаше като бетон, посипан с фосфоресциращи частици, но краката я усещаха подобна на влажна и гъбеста почва. След като повървяха по една доста дълга улица, стигнаха до кръстовище.
— Трябва да продължим оттук — каза Несус, показвайки посоката с кимане. — Не стъпвайте върху първия диск. Вървете след мен.
В центъра на кръстовището имаше голям син правоъгълник. Обграждаха го четири, също сини диска.
— Може да стъпите на правоъгълника, ако желаете — каза Несус, — но не трябва да обърквате дисковете. Последвайте ме! — Той заобиколи най-близкия, пресече кръстовището, подскочи върху диска от отсрещната страна и изчезна.
Известно време никой не помръдна. След това Тила извика като малко момиче и се затича към диска. Също изчезна.
Говорещия с животни изръмжа и скочи. И тигър нямаше да се приземи върху диска с такава точност. Луис остана сам.
— Демоните на мъглата да го вземат — каза той възхитен. — Значи това са техните пътни кабини.
После стъпи върху диска.
Озова се на правоъгълник в центъра на следващото кръстовище, точно между Несус и Говорещия с животни.
— Самката ти вече замина — каза Несус. — Надявам се да ни дочака.
Кукловодът напусна правоъгълника и се насочи към диска, срещу който бе застанал с лице. След три крачки изчезна.
— Добре са го измислили — рече Луис възторжено. Беше останал сам, тъй като кзинтът междувременно последва Несус. — Вървиш си и толкоз. С три крачки изминаваш цяла пресечка. Вълшебна работа. При това, можеш да придадеш на пресечките такава дължина, каквато поискаш.
Чувстваше се като котаракът с вълшебните ботуши. С лека стъпка направи необходимите три крачки. Кръговите знаци на ъглите на сградите навярно показваха някаква номерация, така че всеки пешеходец да знае къде се намира.
От двете страни на улиците се виждаха витрините на магазини и на Луис му се прииска да ги разгледа. Дали пък не бяха за нещо съвсем различно? Спътниците му обаче се намираха много напред. Можеше да види как се мяркат за миг на следващите кръстовища. Ускори хода си.
След малко извънземните са оказаха пред него, препречвайки пътя му.
— Боях се да не пропуснеш завоя — каза Несус и изчезна вляво.
— Почакайте… — но и кзинтът вече беше изчезнал.
Къде, по дяволите, бе Тила?
„Трябва да е изпреварила останалите“ — реши Луис и ги последва.
Вълшебни ботуши. Градът преминаваше покрай него като мираж. Безпрепятствено пътуваха през градовете, като на всеки десет преки дисковете имаха различен цвят. Оказа се още, че на всеки сто мили има и дискове за големи разстояния, които те отвеждат направо в центъра на желания от теб град. Имаше и дискове, с които да се пресичат океани — с една крачка и си на съседния остров!
Открити пътни кабини. Кукловодите бяха страшно напреднали. Дисковете имаха диаметър само един ярд и не трябваше да стъпваш с двата си крака върху тях, за да ги задействаш. Стъпваш с единия и вече си на следващата пресечка. Къде-къде по-съвършено нещо от движещите се тротоари на Земята!
Във въображението на Луис се яви кукловод, висок няколкостотин мили, който внимателно стъпва по верига от острови. Правеше го внимателно, за да не би да пропусне някой остров и да си намокри глезените. Кукловодът ставаше все по-голям и по-голям и започна да стъпва върху светове… Да, те наистина бяха отишли много напред!
Оказа се на брега на спокойно море с черен цвят. Някъде в близост до хоризонта се виждаха четири вертикално подредени пълни луни. Имаше и един по-малък остров, силно осветен. Извънземните го очакваха.
— Къде е Тила?
— Не знам — отвърна Несус.
— Дяволите да го вземат! Как ще я открием?
— Тя ще ни открие, Луис. Няма за какво да се тревожиш.
— Изгубила се е на един непознат свят! Всичко може да й се случи!
— Не на този свят, Луис. Няма свят, по-безопасен от нашия. Когато Тила стигне до края на острова, ще разбере, че дисковете на съседните острови няма да сработят за нея. Ще ползва дисковете по крайбрежието, докато стигне до нас.