— Ние за изгубен компютър ли говорим? Тя е двадесетгодишна жена!
Тила се появи редом до него.
— Аз май малко се позаблудих. За какво спорите?
Говорещия с животни отправи към него подигравателна саблезъба усмивка. Луис, избягвайки погледа на Тила, поруменя.
— Вървете след мен — рече Несус.
Последваха кукловода по дисковете, разположени по крайбрежието. Накрая стигнаха до петоъгълник с мръснокафяв цвят и стъпиха на него…
Озоваха се върху блестяща от слънчевите лъчи гола скала. Скалист остров с размерите на частно летище. В центъра му се намираха една-единствена висока сграда и един-единствен космически кораб.
— Ето го и нашето превозно средство — каза Несус.
Тила и Говорещия с животни не скриха разочарованието си. Ушите на кзинта клюмнаха, а Тила погледна носталгично към острова, който току-що бяха оставили, облян от светлината на величествените сгради, сияещи на фона на междузвездната нощ. Луис обаче изследва кораба и почувства облекчение. Беше се пренаситил на чудеса. Дисковете, гигантският град, четирите селскостопански планети с тиквен цвят, висящи на хоризонта… всичко това беше изумително. В кораба обаче нямаше нищо такова. Бе корпус с втори размер на „Дженеръл продактс“, с триъгълно крило, претъпкано с реактивни и синтезни двигатели. Всичките му машинни възли им бяха до болка познати и никой не зададе въпроси.
Кзинтът все пак не издържа.
— Концепцията ми се вижда много странна за кукловодите-инженери. Несус, не би ли се чувствал по-спокоен, ако всички части на кораба бяха вътре в корпуса?
— Не. В този кораб има огромни конструкторски нововъведения. Елате и ще ви ги покажа.
Въпросът на кзинта бе уместен.
„Дженеръл продактс“, търговската компания на кукловодите, бе продавала най-различни стоки в известното пространство. Състояние обаче бе направила благодарение на продажбата на известните си корпуси на космически кораби. Имаше четири основни размера. Продаваше корпуси, големи колкото баскетболна топка, и други с диаметър от хиляда фута — такъв бе корпусът на „Далечният изстрел“ — четвърти размер. Корпусът трети размер — цилиндър със заоблени краища, приплеснат от едната си страна — беше много подходящ за големи пътнически кораби; именно такъв кораб ги бе докарал на планетата на кукловодите преди няколко часа. Корпусът втори размер представляваше цилиндър, силно стеснен в средата, подобно на оса, продълговат и с краища, изострени като игли. Обикновено в него имаше пространство само за един пилот.
Корпусите на „Дженеръл продактс“ бяха прозрачни за видимата светлина и непроницаеми за всички форми на електромагнитна енергия, както и за материята във всичките й разновидности. Компанията държеше на репутацията си и даваше гаранция за своята стока. Гаранция, която вече бе доказана от милиони кораби, движещи се стотици години. Корпусите на „Дженеръл продактс“ бяха връх на надеждността и сигурността.
Корабът пред тях имаше корпус втори размер.
Но, доколкото Луис можеше да види, вътре се намираха единствено пътническият отсек и хипердвигателят. Всичко останало — два плоски реактивни двигателя, насочени надолу, други два малки синтезни двигателя, насочени напред, други по-големи синтезни двигатели, монтирани върху краищата на крилото, както и два огромни контейнера, разположени до тях, наистина огромни и вероятно претъпкани с локаторно и свързочно оборудване, тъй като Луис не видя никъде другаде такова, всичко това бе разположено върху голямото делтовидно крило!
Половината кораб бе монтиран на крилото и изложен на всевъзможните опасности, за които би могъл да си помисли един кукловод. Защо не бе използван корпус трети размер, който можеше да побере всичко?
Кукловодът ги поведе под делтовидното крило.
— Целта ни беше да пробием колкото се може по-малко отвори върху корпуса. Можете да се убедите, че постигнахме това.
Зад прозрачната и наподобяваща стъкло стена на корпуса Луис съзря някакъв ръкав с широчината на бедрото му, свързващ основната част на кораба с крилото. Всичко изглеждаше сложно до момента, в който той съобрази, че ръкавът е конструиран така, че при необходимост да може да се прибере в основната част. Забеляза и мотора, който трябваше да изпълни тази операция, както и масивната метална врата, която щеше да запечата отвора.
— Един обикновен кораб — каза кукловодът — се нуждае от много отвори на корпуса: за сензорни устройства, които не използват видимата светлина, за реактивни двигатели, ако се налагат такива, за съединенията на резервоарите с гориво. Върху корпуса на този кораб има само два отвора — през единия преминават пътници, а през другия — информация. И двата могат да бъдат запечатани.