Говорещия с животни предпочиташе да пътува в прозрачен кораб дори и при хиперскоростен режим. Обичаше да оглежда добре всичко наоколо и Сляпото петно не го смущаваше. Корабът продължаваше да е прозрачен, с изключение на жилищните помещения, и гледката, която се разкриваше, заслужаваше да се види. Холът и пилотската кабина бяха станали не толкова безцветни, колкото невидими. В привидната пустота се мержелееха отделни островчета материя: Говорещия с животни, разположил се в пилотското кресло; подковообразният команден пулт, целият наситен с индикатори, светещи със зелена и оранжева светлина; контурите на вратите, излъчващи неоново лъчение; няколкото кресла около масата в хола; блокът на индивидуалните кабини и, разбира се, плоският триъгълник на крилото. Пространството около тях бе изпълнено със звезди. Вселената изглеждаше съвсем близка, но и доста статична: звездата с пръстена се бе оказала точно зад жилищния отсек и не можеха да я виждат.
Във въздуха се носеше миризма на озон и кукловоди.
Несус, за който би могло да се предполага, че е примрял от страх, знаейки за ускорението от двеста единици, имаше напълно спокоен вид, седнал редом с останалите около масата в хола.
— Тези създания не разполагат с хипервълни — обясняваше той. — Самата математика на системата им го изключва. Хипервълните са обобщение на математиката на хиперскоростите, а те не познават тези скорости.
— Може пък да са открили хипервълните по случайност.
— Не е възможно, Тила. Разбира се, ще изпробваме и хипервълновия диапазон, докато намаляваме скоростта, обаче…
— Значи, ще трябва още да чакаме! — Тила внезапно стана и едва ли не бегом излезе от помещението. Луис отвърна на въпроса в очите на кукловода със сърдито свиване на рамене.
Тила беше в лошо настроение. Бе й омръзнало да седи в кораба през седемте дни, пропътувани с хиперскорост, и мисълта за още ден и половина принудително бездействие започваше да я вбесява. Какво обаче можеше да очаква от Луис? Беше ли той в състояние да измени законите на физиката?
— Трябва да чакаме — съгласи се Говорещия с животни. Тъй като бе в пилотската кабина, сигурно беше пропуснал емоционалния обертон в последните думи на Тила. — В хипервълновия диапазон не се засичат никакви сигнали. Бас хващам, че инженерите на пръстеновия свят не се опитват да разговарят с нас чрез каквато и да е известна форма на хипервълните.
Въпросът за контакта вълнуваше всички. Докато не успееха да се свържат с жителите на пръстеновия свят, присъствието им в звездната система щеше да намирисва на бандитизъм. Досега не бяха получили никакви доказателства, че то е открито.
— Приемателните устройства са включени — каза Говорещия с животни. — Опитат ли се да установят контакт с нас на която и да е електромагнитна честота, ще го узнаем.
— Няма да го узнаем, ако решат да използват най-логичната — отвърна Луис.
— Вярно е. Много раси са използвали студения водород, за да открият други разумни същества, кръжащи около други звезди.
— Като кдатлино, например. Те проявиха изобретателност и ви откриха.
— Ние пък проявихме изобретателност и ги поробихме.
Междузвездният радиодиапазон е изпълнен с шумовете на звездите. Двадесет и един сантиметровата част от скалата обаче е тиха и готова за използване благодарение на безкрайните кубически светлинни години, изпълнени със студен междузвезден водород. Това бе първата честота, която щеше да избере всяка разумна раса, за да се свърже с друга такава. За съжаление, в момента тази честота беше неизползваема, тъй като водородът, излизащ от двигателите на „Лъжецът“, бе нажежен до звездни температури.
— Не забравяй — каза Несус, — че траекторията на нашето кацане не трябва да се пресича с пръстена.
— Сто пъти си ми казвал това, Несус. Все още имам превъзходна памет.
— Обитателите му не бива да ни възприемат като опасност. Надявам се, че няма да забравиш това. Вярвам…
— Ти си кукловод. Ти на никого не вярваш — отвърна Говорещия с животни.
— Успокойте се — каза уморено Луис. Сега му липсваше само тяхното дребнаво заяждане. Отиде в кабината си да поспи.
Изминаха часове. „Лъжецът“ продължи да се приближава към украсената с пръстен звезда, забавяйки хода си. Пред него, подобно на копия, се движеха два лъча от звездна светлина и звездна топлина.
Говорещия с животни не откри никакво облъчване на кораба им с модулирана светлина. Обитателите на пръстеновия свят или още не бяха засекли „Лъжецът“, или не притежаваха комуникационни лазери.
През седмицата, прекарана съвместно в хиперпространството, Говорещия с животни бе общувал дълги часове с двете човешки същества. Луис и Тила харесваха каютата на кзинта. В нея гравитацията бе малко по-силна, а освен това помещението бе украсено с холографски пейзажи, на които се виждаха жълти и оранжеви джунгли и древни извънземни крепости. Собствената им каюта бе обзаведена без въображение със снимките на градски пейзажи и селскостопански морета, наполовина покрити от генетически обработени водорасли. Независимо от това, кзинтът харесваше тяхната каюта повече от своята.