Несус, застанал в антрето, с две глави, надничащи иззад раменете на кзинта, отправи нова заповед.
— Дай максималното възможно увеличение!
Образите станаха по-големи.
— Планини — рече Тила. — Колко са красиви! — Стената на ръба бе с неравна форма и вид на ерозирали скали с цвета на Луната. — Планини, високи хиляда мили.
— По-голямо увеличение е невъзможно. Ако искаме да огледаме пръстена по-подробно, ще трябва да се доближим до него.
— Нека първо се опитаме да установим контакт с тях — каза кукловодът. — Сега спрели ли сме?
Кзинтът се консултира с мозъка на кораба.
— Доближаваме се с около тридесет мили в секунда. Намираш ли скоростта за достатъчно малка?
— Да. Почни предаванията.
В „Лъжецът“ не се отразяваше никаква лазерна светлина.
Проверката на електромагнитния диапазон бе по-трудна. Трябваше да се проследи целият му спектър — радиоизлъчвания, инфрачервени излъчвания, ултравиолетови излъчвания. Още по-точно, беше необходимо да се започне с топлината на равнището на стайна температура, излъчвана от тъмната страна на пръстеновия свят, и да се приключи със светлинната квантова енергия, способна да разделя веществото на материя и антиматерия. Двадесет и един сантиментровият диапазон пустееше, а също и диапазоните, кратни на него. От всички тях можеше да се очаква нещо, като се има предвид очебийността на предназначението им. Ако се оставеха настрана тези диапазони, заниманията на Говорещия с животни и останалите можеха да се оприличат само на безсмислено, макар и добросъвестно изпълнение на задълженията.
Големите елементи на свързочното оборудване на „Лъжецът“ вече бяха приведени в работно състояние. Той изпращаше радиопослания на водородната и на други честоти, като същевременно обливаше различни части от вътрешната повърхност на пръстена с лазерна светлина с десет различни честотности и придружаваше всичко това с морзови сигнали на интерезик, отправяни чрез поредици от контролирани избухвания на синтезните двигатели.
— На нашия автопилот ще му е напълно по силите да прочете каквото и да е послание — каза Несус. — Да се надяваме, че техните стационарни компютри ще са поне толкова способни, колкото него.
Отговорът на кзинта бе повече от жлъчен:
— Твоите анемични компютри могат ли да преведат пълното мълчание?
— Насочи сигналите към ръба. Ако притежават космодруми, непременно ще са върху ръба. Да се приземи космически кораб където и да е другаде, би било извънредно опасно.
Говорещия с животни отвърна на своя език с думи, които навярно бяха страшно обидни, защото сложиха край на разговора. Несус обаче не помръдна от мястото си и главите му продължаваха да се взират съсредоточено иззад раменете на кзинта.
В пространството пред тях все така безмълвно ги очакваше пръстеновият свят, синя лента с шахматен рисунък.
— Ти искаше да ми обясниш нещо за Дайсъновите сфери — каза Тила.
— А ти ми отвърна да вървя да се пощя — измърмори Луис. Бе открил в библиотеката на кораба описание на Дайсъновите сфери и бе имал глупостта да се опита да го разясни на Тила тъкмо когато тя редеше пасианс.
— Хайде, разкажи ми за тях — помоли го тя.
— Сега е твой ред да отидеш да се пощиш.
Тя не каза нищо.
— Добре — рече Луис. През последния час бе зяпал разсеяно пръстена и също умираше от скука. — Бях се опитал да ти обясня, че пръстеновият свят е един компромис, конструкторски компромис между Дайсънова сфера и нормална планета.
— Кой е този Дайсън?
— Един от древните натурфилософи, едва ли не от доатомната ера. Твърдял, че всяка цивилизация има за ограничител количеството енергия, с която разполага. По неговите думи, човешката раса можела да оползотвори цялата енергия в нейния обсег единствено чрез построяването на сферическа черупка около слънцето, която да не пропусне и най-слабия лъч светлина.
— Сега — продължи той леко раздразнен, — ако престанеш да се кискаш поне за миг, ще можеш да разбереш идеята му. Земята улавя само около половината от една милиардна част от слънчевото излъчване. Ако е било възможно да се използва цялата тази енергия…
Тила го изгледа учудено, сетне врътна длан край главицата си.
— Тогава идеята не е изглеждала смахната. Тогава още не е имало и теоретическо обосноваване на пътуванията със скорост, по-голяма от светлинната. Ако си спомняш добре, хипердвигателите не са наше изобретение. И даже случайно нямаше никога да открием хиперскоростта, защото не ни беше дошло наум да експериментираме извън обсега на конкретната даденост.