— Представи си — каза Луис, след като си пое дълбоко дъх, — какво е щяло да стане, ако корабът на Аутсайдерите не се бе натъкнал случайно на кораба на ООН. Представи си какво е щяло да стане, ако демографските закони се бяха оказали неефективни. Как мислиш, дали един трилион земни жители, непознаващи нищо по-бързо от синтезния двигател, нямаше да изразходват за стотина години целия водород на земните океани? Дайсъновата сфера обаче е нещо повече от прост панел за събиране на слънчева енергия. Да речем, че възнамеряваш да направиш сфера с радиус от една астрономическа единица. Така или иначе, би трябвало да разчистиш цялата слънчева система, защото всички налични планети ще ти потрябват за строежа. След това правиш черупка от, да кажем, хромова стомана, с няколко ярда дебелина. Накрая покриваш цялата черупка с гравитационни генератори. Ще получиш повърхност, милиард пъти по-голяма от цялата повърхност на Земята. Трилион души биха могли цял живот да се разхождат из нея, без въобще да се срещнат помежду си.
Тила все пак успя да се вклини в обяснението:
— Ще използваш гравитационни генератори, за да задържат всичко на мястото му?
— Да, те ще са разположени от вътрешната страна. И ще бъдат покрити с почва.
— А какво ще стане, ако някой от тях се повреди?
— Ето че се досети… Ами ще стане това, че един милиард души ще полетят към слънцето. И цялата атмосфера ще ги последва. Ще се получи ураган, достатъчно голям, за да отнесе цяла планета. И няма да има никакъв шанс какъвто и да е спасителен екип да влезе в действие. Не при такава катастрофа…
— Не ми харесва идеята — рече решително Тила.
— Нека не избързваме. Сигурно има начини да се произведат безотказни гравитационни генератори.
— Не за това ми е думата. В такава сфера не би могъл да видиш звездите.
Луис не бе мислил върху този аспект на въпроса.
— Остави това. Работата е там, че всяка мислеща и трудеща се раса един ден ще усети потребност от Дайсънова сфера. Чрез пръстена ти получаваш само част от възможното пространство и оползотворяваш само частица от наличната слънчева светлина. За сметка на това обаче можеш да виждаш звездите и не ти се налага да прибягваш до гравитационни генератори.
От пилотския отсек се разнесе гласът на Говорещия с животни. Произнесе нещо трудно разбираемо и същевременно достатъчно силно, за да раздвижи въздуха в помещението. Тила се изкиска.
— Ако кукловодите разсъждаваха като Дайсън — продължи Луис, — нищо чудно да очакват да заварят Магелановите облаци препълнени с пръстенови светове.
— И точно заради това се оказахме необходими ние!
— Не бих искал да се обзалагам за какво може да мисли един кукловод. Ако трябваше обаче да го направя, ще се басирам, че е точно така.
— Сега разбирам защо прекарваш толкова много време в библиотеката.
— Ще ме вбесят! — изрева кзинтът. — Разгневен съм! Умишлено ни игнорират! Нарочно не ни обръщат внимание, за да ни накарат да ги нападнем!
— Едва ли е така — каза Несус. — Щом не можеш да откриеш радиосигнали, значи, че не използват радио. Даже и да използваха радиолазери съвсем инцидентно, все щяхме да уловим някакъв сигнал.
— Не използват радио, не използват лазери, не използват хипервълни. Какво тогава използват? Телепатия? Писмени послания? Големи огледала?
— Може би използват папагали — обади се Луис и отиде при другите в пилотското помещение. — Папагали, специално отглеждани за целта, твърде едри, за да могат да полетят. Просто стоят накацали по планинските върхове и си разменят крясъци.
Говорещия с животни се обърна към Луис.
— Цели четири часа се опитвам да се свържа с пръстеновия свят. Цели четири часа неговите жители не ми обръщат внимание. Показаха абсолютно презрение към мен. Не ме удостоиха с една дума. Мускулите ми се размекнаха от физическо бездействие. Козината ми е сплъстена. Очите ми не могат да се фокусират. Стаята ми е тясна. Микровълновата ми печка затопля месото до една и съща температура, и тя не е правилната температура, а отгоре на всичко не мога да поправя печката. Ако не бяха твоята помощ и твоите идеи, Луис, щях да изпадна в отчаяние.
— Дали е възможно да са се лишили от цивилизованост? — разсъди на глас Несус. — Би било много глупаво от тяхна страна.
— Може и да са мъртви — отвърна Говорещия с животни със злост в гласа. — Което също би било глупаво. Това, че не пожелаха контакт с нас, определено беше глупаво. Хайде да кацнем и да проверим какво става.
Несус изврещя от ужас.
— Да кацаме на един свят, който може и да е изтребил разумния си вид? Да не би да си полудял?
— Как иначе ще разберем?