Горната част на здравия кораб бе буквално осеяна с прозорци, които даваха възможност на странниците да се опитат да определят размерите му. На бледата светлина на звездите прозорците наподобяваха кристална глазура, напръскана върху торта. Бяха хиляди на брой. Този кораб наистина беше голям.
И тъмен. Целият космодрум беше тъмен. Може би създанията, като го експлоатираха, не се нуждаеха от светлина във „видимите“ честоти. Луис Ву обаче остана с чувството, че космодрумът е изоставен.
— Не мога да разбера за какво служат пръстените — каза Тила.
— Електромагнитно оръдие — отвърна Луис разсеяно. — Използва се при излитане.
— Не — рече Несус.
— Тъй ли?
— Това оръдие се е използвало при приземяването на корабите. Дори мога да се досетя за метода, който са прилагали. Корабите е трябвало да влизат в орбита по протежението на стената на ръба. Не са се стремели да постигнат ротационната скорост на пръстена, а са заемали позиция на двадесет и пет мили от основата на стената. При въртенето навивките на електромагнитното оръдие поемат кораба в полето си и го ускоряват по такъв начин, че скоростта му се изравнява с тази на пръстена. Мога само да похваля конструкторите му. Съобразили са, че корабите никога не трябва да се оказват в опасна близост до него.
— Но оръдието би могло да се използва и при излитане.
— Не. Погледни устройството откъм лявата ни страна.
— Тандж да го вземе! — възкликна Луис Ву. „Устройството“ наподобяваше портал, способен да пропусне един от космическите кораби.
Кукловодът беше прав. Скоростта от 770 мили в секунда бе от космически порядък. Устройствата за излитане, построени върху пръстена, трябваше просто да позволяват на космическите кораби сами да отплават в пространството. След това пилотите просто избираха необходимата скорост и посока.
— Космодрумът изглежда изоставен — каза Говорещия с животни.
— Има ли излъчване на енергия?
— Моите прибори не долавят нищо. Не се засичат никакви ненормално затоплени места или електромагнитна дейност. Що се отнася до сензорите на линейния ускорител, възможно е те да използват по-малко енергия, отколкото сме в състояние да уловим.
— Какво предлагаш?
— Устройството навярно все още функционира. Можем да разберем дали сме прави, ако се доближим до изхода на ускорителя и влезем в него.
Несус веднага се сви на кълбо.
— Не вярвам да се получи нещо — каза Луис. — Възможно е за задействането му да е необходим някакъв специален сигнал, а ние не го знаем. Възможно е да реагира само на метален корпус. Възможно е, ако се опитаме да влезем в ускорителя със скоростта на пръстеновия свят, да се сблъскаме в някоя от намотките и всичко да се взриви.
— На учебни военни маневри съм пилотирал кораби в подобна обстановка.
— Кога е било това?
— Може би прекалено отдавна. Няма значение. Ти какво предлагаш?
— Предлагам да минем от долната страна на пръстена — каза Луис.
Несус веднага нормализира позата си.
Преместиха се под пръстеновия свят, запазвайки скоростта си, както и ускорението от 9,94 метра в секунда.
— Включете фаровете — каза Несус.
Фаровете имаха обсег от порядъка на петстотин мили. Не се разбра дали светлината им достигна повърхността на пръстена, но не се отрази от нея. Фаровете бяха предназначени за кацане.
— Все още ли вярваш на вашите конструктори, Несус?
— Трябваше да предвидят сегашната възможност.
— Аз я предвидих. Мога да осветя пръстеновия свят, стига да ми се позволи да използвам синтезните двигатели — каза кзинтът.
— Използвай ги.
Говорещия с животни включи и четирите двигателя, по-малките, разположени в челната част, и двойката задни. Челната двойка, тази, която трябваше да служи като спирачка при извънредни обстоятелства, а може би, и като оръжие, имаше нужда от регулиране. Водородът излизаше от дюзата твърде бързо, изгорял само наполовина. Температурата на синтезния двигател, обикновено равна на тази в сърцевината на свръхнова звезда, сега спадна до повърхностната температура на жълто джудже. Два могъщи снопа светлина, прави като копия, осветиха дъното на пръстеновия свят.