Първото, което видяха, бе, че това дъно не е равно. На едни места то беше хлътнало, а на други — изпъкнало. Забелязваха се възвишения и вдлъбнатини.
— Сякаш е изваяно — каза Луис. — Готов съм да се обзаложа, че там, където наблюдаваме изпъкналост, от осветената страна има море. И обратно, на мястото на вдлъбнатините има планини.
Тези неравности обаче изглеждаха дребни и незабележими, докато Говорещия с животни не сниши още повече кораба. „Лъжливото копеле“ продължаваше бавно да кръжи, сякаш планираше, на около петстотин мили разстояние от дъното на пръстеновия свят. Изваяните изпъкналости и вдлъбнатини минаваха покрай тях и бяха дори приятни за гледане.
От много векове туристическите кораби летяха по подобен начин над повърхността на земната луна. И тук гледката беше подобна: лишени от въздух пропасти и зъбери, резки черно-бели сенки като тези, които се виждаха на тъмната страна на луната при осветяването й с могъщите фарове на преминаващите кораби. При все това, имаше една разлика. Над луната ясно се очертаваше хоризонтът, остър и релефен на фона на черния космос и винаги леко закривен.
На хоризонта на пръстеновия свят не се виждаха никакви зъбери и извивки. Той представляваше права линия, геометрична права, намираща се на невъобразимо далечно разстояние и едва видима на черния фон. Луис се зачуди как може Говорещия с животни да издържа тази монотонна гледка, часове наред да пилотира „Лъжецът“ под търбуха на това… устройство.
Луис потрепери. Бе започнал да осмисля размерите на пръстеновия свят. Това, като всеки познавателен процес, не бе особено приятно.
Премести погледа си от ужасяващия хоризонт към осветения район под (или над) тях.
— Всички морета изглеждат с приблизително еднакви размери — отбеляза Несус.
— Видях и няколко езера — възрази му Тила. — А това тук не може да не е река. Непременно е река. Досега обаче не забелязах океани.
Луис реши, че морета наистина има много — ако се окажеше прав и тези леки изпъкналости действително бяха морета. Макар да не бяха съвсем еднакви по размер, изглеждаха равномерно разпределени, така че нито един район да не остане безводен. А бяха и плоски. Всички морета имаха плоски дъна. Луис изрече тази си мисъл на глас.
— Вярно е — потвърди Несус.
— Всички морета са плитки. Значи, обитателите на пръстеновия свят не живеят в тях. Използват само повърхностния им слой. Като нас.
— Имат много странни форми — каза Тила. — Всичките са със силно начупено крайбрежие. Знаеш ли какво означава това?
— Заливи. Означава, че искат да имат колкото се може повече заливи.
— Макар обитателите на пръстеновия свят да живеят на сушата, очевидно не се боят от корабоплаването — каза Несус. — В противен случай, заливите нямаше да им бъдат необходими. Луис, не бих се учудил, ако тези създания по външността си наподобяват хора. Кзинтите мразят водата, а моята раса се бои от удавяне.
„Можеш да научиш много неща за един свят — помисли си Луис, — като го гледаш как изглежда отдолу.“ Някой ден сигурно щеше да напише книга по въпроса.
— Би било хубаво да си в състояние да си издълбаеш собствен свят — каза Тила.
— Не ти ли харесва твоя, приятелко?
— Много добре ме разбираш.
— За власт ли става дума? — Луис бе изненадан. Властта му беше безразлична. Не бе творец по природа. Не обичаше да създава неща. Предпочиташе да ги намира.
Видя нещо ново пред тях. Една по-голяма изпъкналост, остро профилирана и чернееща се между лъчите на двигателите, която от пръв поглед обхващаше стотици хиляди квадратни мили площ.
Ако другите изпъкналости бяха морета, то тази беше океан. Кралят на всички океани. Продължаваше, сякаш нямаше да има край, а повърхността му не беше плоска. Наподобяваше топографска карта на Тихия океан, цялата наситена с низини и хълмове, с вдлъбнатини, достатъчно дълбоки, за да бъдат острови.
— Искали са да запазят морската си фауна — започна да гадае Тила. — Бил им е нужен един дълбок океан. Онази изпъкналост там би трябвало да служи за охлаждане на дълбините. Сигурно е нещо като радиатор.
Океан, който бе ако не достатъчно дълбок, то достатъчно широк, за да погълне Земята.
— Стига толкова — отсече внезапно кзинтът. — Време е да огледаме вътрешната повърхност.
— Първо трябва да направим някои измервания. Да проверим дали пръстенът наистина е идеално кръгъл. Достатъчно е да има само едно малко изкривяване, и всичкият въздух ще отиде в космоса.
— Знаем, че има въздух, Несус. От начина, по който е разпределена водата върху повърхността, ще разберем до каква степен пръстенът се отклонява от идеалния кръг.