Несус се предаде:
— Добре. Нека първо да стигнем до външния ръб.
Тук-там се виждаха следите, оставени от метеорити. Не бяха много, но все пак ги имаше. Луис се поразвесели, като си помисли, че и обитателите на пръстеновия свят не са били безупречни в почистването на слънчевата си система. Или пък тези метеорити бяха дошли отдалеч, от звездите? На светлината на единия двигател се мярна конусообразен кратер и той видя нещо да просветва на дъното му. Беше блестящо или отразяващо светлината.
„Това ще да е основата на пръстена“ — реши Луис. Основа, създадена от достатъчно плътно вещество, щом задържаше 40 процента от неутриното. И, както се предполагаше, с голяма якост. Под (или над) нея имаше почва, морета и градове, а над тях — въздух. Под (над) нея трябваше да има и някаква гъбеста материя, подобна на пенопласт, която да поема силата на метеоритните удари. Повечето метеорити вероятно се изпаряваха от съприкосновението, но някои все пак я деформираха, оставяйки зад себе си конусообразни дупки с лъскави дъна.
Далеч навътре в пръстеновия свят очите на Луис откриха друга подобна вдлъбнатина. При това — наистина голяма, след като можеше да се забележи на звездна светлина.
Не й обърна внимание. Сетивата и умът му все още не бяха свикнали с размерите на пръстеновия свят.
Глава девета
ЗАСЕНЧВАЩИТЕ ПРАВОЪГЪЛНИЦИ
Слънцето от клас Г-2 изгря над черния профил на пръстена. Беше неприятно светло до момента, в който Говорещия с животни се досети да натисне един поляризатор. Луис вече можеше да разгледа диска и видя, че целостта му е нарушена от ивицата на една сянка. По-точно — от някакъв тъмен правоъгълник.
— Трябва да бъдем предпазливи — предупреди Несус. — Ако ще изравняваме скоростта си с тази на пръстена откъм вътрешната му страна, сигурно ще бъдем нападнати.
Отговорът на кзинта този път бе приглушен. Изглежда се бе уморил от дългите часове престой зад подковообразния пулт.
— С какво оръжие ще ни нападнат? Нали видяхме, че конструкторите на пръстеновия свят не разполагат даже и с една работеща радиостанция?
— Нямаме представа за природата на комуникационните им системи. Може би общуват помежду си чрез телепатия, може би чрез резониращи вибрации или пък чрез електрически импулси в метални кабели. Нямаме представа и за тяхното въоръжение. Ако започнем да планираме над повърхността, ще ни приемат като сериозна заплаха и ще използват срещу нас всички оръжия, с които разполагат.
Луис кимна в знак на съгласие. Не бе особено предпазлив по природа и любопитстваше да узнае какво има в пръстеновия свят, но кукловодът имаше право.
Появеше ли се над повърхността, „Лъжецът“ щеше да бъде приет за потенциален метеорит, и то необичайно голям. Да се движеше само с орбитална скорост, такава маса щеше да представлява ужасна опасност. При едно леко отклоняване в атмосферата, тя можеше да се устреми към повърхността със скорост от няколкостотин мили в секунда. Ако пък скоростта му бе по-висока от орбиталната, корабът представляваше още по-голяма опасност, защото откажеха ли двигателите му, центробежната сила щеше да го захвърли надолу/нагоре върху населените земи. Обитателите на пръстеновия свят едва ли се отнасяха несериозно към метеоритите. Не можеха да си го позволят, след като един-единствен пробив на повърхността на пръстена щеше да е достатъчен, за да изтече оттам целият въздух на техния свят и да се разсее в посока към звездите.
Говорещия с животни се обърна така, че лицето му застана точно срещу двете плоски глави на кукловода.
— Добре, тогава. Чакам заповеди.
— Преди всичко, трябва да сведеш скоростта на кораба до орбиталната.
— После?
— После ще го ускориш в посока към слънцето. Даже и когато обитаваната повърхност на пръстена започне да се смалява под нас, ние ще бъдем в състояние да я огледаме в една или друга степен. Основната ни цел трябва да бъдат засенчващите правоъгълници.
— Чак такава предпазливост е неуместна и унизителна. За какво ни е да оглеждаме засенчващите правоъгълници? Какъв интерес могат да представляват те?
„Тандж да го вземе“ — помисли си Луис. Беше уморен и гладен и никак не му се искаше да става умиротворител на двама извънземни. Нито един от членовете на екипажа не се бе хранил или почивал от доста време. Щом и той бе уморен, то и кзинтът навярно се чувстваше по същия начин и затова бе станал толкова раздразнителен.
— Засенчващите правоъгълници съвсем определено представляват интерес за нас. Те поемат повече светлина от повърхността на пръстеновия свят. Навярно са съвършени термоелектрически генератори, удовлетворяващи енергетичните потребности на обитателите.