Дискът на слънцето бе нащърбен от острите ъгли на четвъртита сянка.
Кзинтът излезе от каютата си, поздрави човеците и се запъти към командния пулт, за да смени кукловода.
Малко по-късно Луис забеляза, че макар Говорещия с животни да не беше казал нищо, Несус направи крачка назад, уплашен от убийствения му поглед. Говорителя явно не бе на себе си от ярост.
— Добре — каза Луис примирено, — какъв е проблемът?
— Ей този, тревопасният — започна кзинтът, задавяйки се от гняв, — ей този шизофреник, дето ръководи заднешком, през цялото време ни е държал на режим на минимален разход на гориво, откакто аз отидох да дремна. С тази скорост ще ни трябват четири месеца, за да стигнем до пояса от правоъгълници!
Кзинтът започна цветисто да ругае на собствения си език.
— Ти сам постави кораба на такъв режим — каза с благ тон кукловодът.
Говорителя повиши глас:
— Да, защото бях решил да напуснем пръстеновия свят бавно и да го огледаме както трябва откъм вътрешната му страна. А след това можеше да поемем курс към плоскостите с висока скорост и да пристигнем там за един час, а не за месеци.
— Няма защо да бързаме, Говорителю. Ако се запътим с голямо ускорение към плоскостите, орбитата ни ще пресече пръстеновия свят. Не исках да допусна това.
— Можем да се насочим към слънцето — каза Тила.
Всички отправиха погледи към нея.
— Ако обитателите на пръстеновия свят се боят от сблъсък с нас — търпеливо обясни тя, — не може да не следят курса ни. След като траекторията ни е насочена към слънцето, ние няма да представляваме опасност за тях. Нали ме разбирате?
— Да. Правилно разсъждава — рече кзинтът.
Кукловодът потрепери.
— Добре, ти си пилотът. Прави какво искаш, но не забравяй, че…
— Нямам намерение да се пъхам в слънцето. Като му дойде времето, ще коригирам курса — каза кзинтът и отиде обратно зад пулта. За един кзинт не бе никак лесно да отстъпи.
Корабът застана успоредно на пръстена. Всичко започна да изглежда безсмислено. Говорителя, изпълнявайки заповеди, използваше само импулсаторите. Бе убил орбиталната скорост на кораба и той започваше да пада към слънцето. След това насочи челната му част към него и започна да увеличава скоростта.
Пръстеновият свят сега се бе превърнал в широка синя лента, изпълнена с драскотини и бели петънца, образувани от облаците. Видимо намаляваше размерите си. Говорещия с животни бързаше.
Луис поръча по пулта две луковици с моха и подаде едната на Тила.
Можеше да разбере гнева на кзинта. Пръстеновият свят го ужасяваше. Той бе убеден, че трябва да кацнат на него, и бързаше да направи това, преди да изгуби самообладание.
Говорителя се върна при тях.
— След четиринадесет часа ще стигнем до орбитата на правоъгълниците. Ние, Несус, бойците на Патриаршията, от деца сме научени на търпение. При вас, тревопасните, търпението наподобява спокойствието на трупове.
— Движим се — каза Луис и се надигна. Челната част на кораба се бе отклонила от слънцето.
Несус изкрещя и скочи. Бе все още във въздуха, когато „Лъжецът“ присветна като вътрешността на електрическа крушка. Корабът започна да се накланя.
Прекъсване
Корабът започна да се накланя, въпреки собствената гравитация на кабината. Луис се опита да се залови за седалката на един стол и успя. Тила падна с невероятна точност в собственото си противошоково кресло.
Кукловодът вече се бе свил на кълбо, когато се блъсна в стената. Всичко това ставаше в силно виолетово осветление. Мракът бе продължил само миг и веднага бе заменен от сияние с виолетов цвят.
Сиянието идваше отвън и проникваше в целия корпус.
Сигурно Говорещия с животни бе програмирал курса на „Лъжецът“ и след това го бе включил на автопилот, реши Луис. Сигурно автопилотът е анализирал курса на кзинта, решил е, че слънцето е метеорит, достатъчно голям, за да бъде опасен, и е взел мерки.
Гравитацията се бе нормализирала и Луис стана от пода. Нямаше му нищо. Тила май също не бе пострадала. Беше се изправила до стената и наблюдаваше виолетовата светлина.
— Половината контролен пулт е повреден — съобщи Говорителя.
— И половината ти съоръжения са в същото състояние — каза Тила. — Крилото го няма.
— Моля?
— Крилото го няма.
Така си беше. Нямаше ги и нещата, които бяха монтирани на него: импулсаторите, синтезните реактори, антените на свързочното оборудване, механизмите за кацане. Корабът бе станал като полиран. От „Лъжецът“ не беше останало нищо, освен защитеното от корпуса на „Дженеръл продактс“.
— По нас стреляха — каза кзинтът. — И сега продължават да стрелят, вероятно с рентгенови лазери. Този кораб сега е в положение на война. В съответствие с това, поемам командването.