Тила стана и тръгна със странна походка, сякаш се препъваше. Все още не се бе приспособила напълно към разликата между земната гравитация и тази на кораба. Понечи да каже нещо, после размисли, сетне размисли още веднъж и накрая се обърна към Луис с кратък въпрос.
— Ти уплашен ли си?
— Ъхъ.
— И аз така реших — кимна тя и продължи да се разхожда из стаята. — А Говорещия с животни защо не е уплашен?
От самото начало на нападението кзинтът показваше необикновена активност: направи опис на оръжията, сетне извърши приблизителни изчисления на курса, като междувременно даваше кратки и стегнати команди по такъв начин, че да се поддържа пълното послушание.
— Мисля, че и Говорителя е ужасѐн. Помниш ли как реагира, когато за пръв път видя световете на кукловодите? Ужасен е, но не иска да покаже това пред Несус.
— Наистина не мога да разбера. Защо само аз не съм уплашена?
Съчетанието от обич и съчувствие предизвика у Луис странна и почти забравена болка, толкова стара, че му се стори непозната.
— Несус бе наполовина прав — опита се да й обясни. — Нали никой никога не ти е причинявал страдание? Просто си имала късмет. Всички се боим от това, да не би да бъдем наранени, но ти не ни разбираш, защото такова нещо никога не ти се е случвало.
— Това е нелепо! Никога не съм си чупила кост или нещо от този род, но това няма отношение към психическата сила.
— Не става дума за това. Късметът не е психическа сила. Щях да се изненадам, ако от четиридесет и три милиарда човешки същества, обитаващи известното пространство, Несус не се бе спрял именно на човек като теб. Нали разбра какво е направил? Заел се е с групата потомци на спечелилите от лотарията право на поколение. Казва, че били няколко хиляди души, но съм готов да се обзаложа, че ако не бе открил сред тях това, което е търсел, щял е да се насочи към по-голямата тълпа от късметлии, имащи един или повече прадеди, родени благодарение на лотарията. По този начин щеше да може да избира измежду десетки милиони човеци.
— И какво е търсел?
— Търсел е теб. Подбрал е няколкото хиляди, които ти споменах, и е започнал да елиминира хората без късмет от списъка си. Да кажем, че един си е счупил пръст на тринадесетгодишна възраст. Друг пък е бил нервно неуравновесен. Трети е страдал от заболяване на кожата. Четвърти е бил губещ в единоборствата. Пети е печелил в тях, но пък е загубил последвалия съдебен процес. Шести като дете си е играл с модели на ракети и си е изгорил пръста. Седми не му върви на комар. И така нататък. А се оказва, че ти си момиче, което никога не е губело. Нещо като филия, която не пада върху намазаната с масло страна.
Тила го изгледа замислено.
— Да, Луис, явно е свързано с вероятностите. Знай обаче, че аз не винаги печеля на комар.
— Но и не си губела толкова, че да се почувстваш наранена.
— Не.
— Е, точно това е търсел Несус.
— Говориш така, сякаш съм някакъв чудат изрод.
— Не, за бога, не си. Кукловодът обаче е елиминирал кандидатите без късмет, докато е попаднал на теб. Решил е навярно, че е открил основополагащ принцип. Всъщност, достигнал е далечния край на една нормална крива.
— Крива ли?
— Според теорията на вероятностите, ти съществуваш. Според същата теория, ако хвърлиш монета във въздуха и се опиташ да отгатнеш дали е ези или тура, шансовете ти няма да бъдат по-различни от моите: петдесет на петдесет. Това е, защото госпожица Късмет изобщо е лишена от памет.
Тила се отпусна в едно кресло.
— Ох, съвсем ще разочаровам горкия Несус! Взел ме е да му нося късмет, а аз не оправдах надеждите му.
— Пада му се.
Ъгълчетата на устата й се свиха:
— Защо пък да не направим проверка?
— Каква?
— Поръчай една препечена филия. И започни да я подхвърляш.
Засенчващата плоскост бе по-черна от най-черното, от съвършения черен цвят, който се постига в лаборатории с експериментални цели. Тя вече се бе врязала в лентата на на пръстеновия свят. Разполагайки с тази информация, мозъкът и окото можеха да възпроизведат и останалата й част — парче тясна и правоъгълна абсолютна космическа чернота, подозрително лишена от звезди. Плоскостта вече бе отхапала част от небето и продължаваше да расте.
Луис си бе сложил изпъкнали очила от материал, който потъмняваше под въздействието на силната светлина. Поляризацията на корпуса се оказваше недостатъчна. Говорещия с животни, който бе на контролния пулт и следеше онова, което все още можеше да се следи, също си бе поставил такива защитни очила. Някъде откриха две отделни лещи, всяка от тях със самостоятелна каишка, и успяха да ги пригодят за Несус.