В защитените очи на Луис слънцето, разположено на около дванадесет милиона мили разстояние, изглеждаше като огнен кръг с неясни краища, обвиващ широк плътночерен диск. Всичко, до което човек можеше да се допре, беше неприятно горещо. Устройството за поддържане на атмосферата направо виеше.
Тила отвори вратата на стаята си и веднага бързо я затвори. След малко се появи също със защитни очила. Седна до Луис на масата в общото помещение.
Засенчващият правоъгълник наподобяваше символ на нищото. Създаваше се впечатление, сякаш влажен парцал бе забърсал черна дъска, премахвайки от нея всякакви следи.
От воя на инсталацията за поддържане на въздуха не можеше да се разговаря.
„Как и къде би могла тази инсталация да освобождава кораба от топлината — запита се Луис, — след като от такова разстояние слънцето наподобява пещ? Сигурно не я изхвърля никъде — реши той, — а просто я складира.“ Някъде в нея имаше звено, горещо като звезда, което с всяка следваща секунда ставаше още по-горещо.
Пореден повод за тревога.
Черният продълговат предмет продължаваше да набъбва.
Огромните му размери създаваха впечатлението, че се приближава бавно. Широчината му се равняваше на диаметъра на слънчевия диск, сиреч на един милион мили, а дължината му бе два пъти и половина по-голяма. Почти изведнъж предметът стана гигантски. Краят му закри слънцето и настъпи пълен мрак.
Правоъгълната сянка вече покриваше половината вселена. Границите й бяха невидими, черни на черния фон, ужасяващи.
Част от кораба започна да излъчва светлината на материя, нажежена до бяло. Климатичната инсталация се опитваше да се освободи от излишната топлина. Луис сви рамене и се зае да наблюдава правоъгълника.
Воят на климатичната инсталация престана. Почувстваха остатъчно свирене в ушите.
— Е? — наруши мълчанието Тила.
Говорещия с животни излезе от контролната стая.
— Жалко, че екранът на телескопа вече не е свързан с нищо. Можеше да ни отговори на много въпроси.
— На кои например? — почти изкрещя Луис.
— Например, защо засенчващите правоъгълници се движат със скорост, по-висока от орбиталната? Наистина ли са замислени от конструкторите на пръстена като енергогенератори? Какво ги задържа с лицевата им част към слънцето? Всички въпроси, които интересуват тревопасния, можеха да намерят своите отговори, ако разполагахме с телескоп.
— Ще се сблъскаме ли със слънцето?
— Вече ти казах, че не, Луис. Ще останем зад този правоъгълник още около половин час. След това ще преминем между следващия и слънцето. Ако корпусът започне да се нагорещява прекалено много, винаги можем да задействаме стазисовото поле.
Настъпи мълчание. Правоъгълникът се бе превърнал в безформена черна завеса, лишена от очертания.
Човешкото око не може да извлича информация от абсолютния мрак.
Слънцето пак се появи и кабината отново се изпълни с воя на климатичното устройство.
Луис започна да изследва с поглед небето, докато съзря нов засенчващ правоъгълник. Наблюдаваше сближаването с него, когато отново ги връхлетя сиянието.
Имаше вид на мълния и дойде като мълния, без предупреждение. Видяха проблясък на силна светлина, бяла, с виолетов оттенък. Корабът започна да трепери…
Прекъсване
…Корабът започна да трепери и светлината изчезна.
Луис мушна два пръста под очилата си, за да разтрие очи.
— Какво беше това? — възкликна Тила.
Зрението на Луис се възстановяваше бавно. Видя, че Несус бе подал една очилата глава. Говорещия с животни търсеше нещо в шкафовете. Тила бе втренчила поглед в него. Не, бе втренчила поглед в нещо, намиращо се зад него. Извърна глава.
Слънцето изглеждаше като широк черен диск, по-малък отпреди, с контури от жълто-бели пламъци. Бе се смалило значително в сравнение с момента преди стазиса. Този „момент“ навярно бе продължил часове. Воят на климатичната инсталация беше преминал в тихо свистене.
Навън нещо гореше.
Наподобяваше виеща се черна връв, много тясна, с виолетовобели контури. Не изглеждаше да има краища. Единият се губеше нейде в черното петно, закриващо слънцето. Другият се виждаше пред челната част на „Лъжецът“ и продължаваше в далечината, докато изчезне от погледа.
Връвта се гърчеше като ранен дъждовен червей.
— Изглежда сме блъснали нещо — каза спокойно Несус. Държеше се така, сякаш въобще не бе припадал. — Говорителю, трябва да излезеш навън, за да провериш какво става. Моля те, облечи се.