Коя стена обаче бе разположена най-близо?
— Тила е права — каза внезапно Луис. — Нека междувременно се захванем за работа. През нощта ще можем да виждаме на по-далечно разстояние.
Последваха часове напрегнат труд. Разгледаха собствената си техника, сортираха я и спуснаха най-тежките машини по кабел, закрепен за въздушния шлюз. Внезапната смяна на посоката на гравитацията създаде някои проблеми, но за щастие оборудването се оказа здраво.
В един момент Луис и Тила се озоваха сами в кораба, докато извънземните стояха отвън.
— Имаш такъв вид, сякаш някой е отровил любимата ти жива орхидея. Искаш ли да си поговорим?
Тя поклати отрицателно глава, избягвайки погледа му. Устните й, забеляза той, бяха съвършено подходящи за нацупване. За неин късмет обаче, беше една от онези малко на брой жени, които при плач не погрозняват.
— Тогава ще говоря аз. Когато ти излезе от шлюза без скафандър, здравата те нахоках. Петнадесет минути по-късно се опита да изкатериш скат втвърдяваща се лава, обута само в корабните чехли.
— Ти искаше да си изгоря краката!
— Точно така. И не ме гледай учудено. Нуждаем се от теб. Не желаем да загинеш. Трябва да се научиш да бъдеш предпазлива. Досега не си го правила, така че ще се учиш. Болката от опарените си крака ще забравиш по-трудно, отколкото назидателните ми приказки.
— Нуждаете се от мен! На всичко отгоре се подиграваш! Много добре знаеш защо Несус ме докара тук. Взе ме като талисман, който носи късмет, а аз измамих очакванията му.
— Да, в това отношение се провали. Като талисман си уволнена. Хайде, усмихни се. Нуждаем се от теб. Нужна си ни, за да поддържаш настроението ми, та да не взема да озлочестя Несус. Нужна си ни, за да вършиш цялата черна работа, докато ние хващаме тен. Нужна си ни, за да чуваме от теб умни предложения.
Тя намери сили да изобрази нещо като усмивка. Веднага след това не издържа и се разплака. Скри лице в прегръдките му и започна тихо да хълца, като в същото време заби нокти в неговия гръб.
Не за първи път жени плачеха на рамото на Луис Ву но Тила навярно имаше най-много основания от всичките. Той я задържа в прегръдките си, като същевременно я галеше с пръсти по гърба, извършвайки някакъв несъзнателен масаж.
След малко тя заговори, притиснала лице към скафандъра му.
— Откъде можех да зная, че скалата ще ме опари!
— Не забравяй законите на Финагъл. Враждебността на Вселената клони към максимум. Вселената е враждебна.
— Тогава ме заболя!
— Скалите ти се разсърдиха и те нападнаха. Чуй ме, трябва да се научиш да разсъждаваш и малко като параноик. Разсъждавай като Несус.
— Не мога. Не зная как разсъждава той. Аз въобще не го разбирам. Аз и теб не мога да разбера — Тила обърна към него насълзените си очи.
— Да… Слушай, ако ти кажа, че Вселената е мой враг, ще помислиш ли, че съм откачил?
Кимването й бе едновременно утвърдително и сърдито.
— Вселената е настроена против мен — каза Луис Ву. — Вселената ме ненавижда. Вселената хич не я е еня за съдбата на тоя двестагодишен човек.
— Кое придава облика на един вид? — продължи той още по-разпалено. — Еволюцията, нали? Именно еволюцията подари на Говорещия с животни нощно зрение и пъргавина на рефлексите. Тя е, която даде на Несус изострен усет към опасностите. Тя е, която прекратява половия живот на мъжа на петдесет или шестдесетгодишна възраст. След това се оттегля, защото си е свършила работата. Изобщо не се занимава повече с даден организъм, когато той става твърде стар, за да може да се размножава. Следиш ли мисълта ми?
— Следя я. Вече си прекалено стар, за да се размножаваш — отвърна му подигравателно тя.
— Права си. Преди няколко века точно така и щеше да бъде. Тогава обаче биоинженерите се поровиха из гените на едно водорасло и откриха начин да произвеждат възстановител. Е, като резултат сега съм на двеста години и все още съм здрав. Но не благодарение на това, че Вселената ме е обикнала.
— Вселената ме мрази — продължи Луис Ву. — Много пъти се опита да ме убие; някой ден ще ти покажа белезите. И продължава да се опитва.
— Защото поради старостта си вече не ставаш за размножаване.
— За бога, момиче! Прекрати тази тема! Не умееш да се пазиш. Тук сме на чужда територия. Не познаваме правилата й и не знаем с какво можем да се срещнем. Следващия път, когато решиш пак да се разхождащ върху гореща лава, може да не ти се размине само с опарване. Бъди внимателна. Разбра ли ме?