— Не — отвърна Тила. — Не.
Сетне, когато тя си изми лицето, пренесоха и четвъртия велосипед във въздушния шлюз. Близо половин час извънземните ги бяха оставили насаме. Дали бяха решили, че не трябва да пречат на две човешки същества да решат чисто техни си проблеми? Може би.
Гледката бе впечатляваща. Между високите стени от черна лава се простираше като безкрайна писта материалът, от който беше изградена основата на пръстена, писта с повърхност като от полирано стъкло. В началото й лежеше огромна стъклена катодова тръба. Под наклонения купол на прозрачния цилиндър можеха да се забележат нахвърляни машини и четири фигурки, които нямаха особено уверен вид.
— А водата? — запита Луис — Никъде не съзрях езера. И вода ли трябва да си носим?
— Не — каза Несус и разтвори задната секция на летателния си велосипед, за да им покаже резервоара за вода и устройството, което трябваше да я улавя от въздуха и да я кондензира.
Летателните велосипеди представляваха чудеса на компактната техника. Ако се изключат седлата им, съобразени с анатомията на ездачите, във всичко останало те бяха еднакви. Представляваха двойка четирифутови сфери, свързани с конструкцията, на която бе монтирано седлото. Половината от задната секция бе отделена за багаж, а освен това имаха приспособления, на които да се прикрепи допълнително оборудване. Четири плоски крака, разтварящи се при излитане и кацане, по време на полет се прибираха плътно до двете сфери.
Велосипедът на кукловода имаше седло, наподобяващо креват с три отвора за краката. Несус щеше да лежи върху него, контролирайки движението с устите си.
Велосипедите, предназначени за Луис и Тила, представляваха удобни кресла с високи облегалки за главата. Подобно на креслата на Несус и кзинта, седалките бяха монтирани върху конструкцията, съединяваща двете части на приличащо на щанга устройство. Имаха и поставки за краката. Седлото на Говорителя бе много по-голямо и широко, а облегалката му не защищаваше главата. За сметка на това, от двете му страни имаше вдлъбнатини, където можеха да се поставят инструменти. Или оръжия?
— Трябва да вземем със себе си всичко, което е възможно да се използва като оръжие — каза Говорителя, докато тършуваше неуморно из разпиляното оборудване.
— Не носим оръжия — обади се Несус. — Тъй като желаехме да демонстрираме нашето миролюбие, въобще не сме вземали оръжия.
— А това какво е? — запита Говорителя, който вече бе понасъбрал известно количество леки на вид уреди.
— Инструменти — отвърна кукловодът. — Ето, лазерни фенерчета с изменчива сила на светлината. Нощно време с тях могат да се осветяват дори много отдалечени обекти, защото лъчът им е в състояние да се стесни до безкрайност чрез въртенето на този пръстен. Наистина, трябва да се внимава да не се прогори някоя дупка в близкостоящи предмети или хора… А това са пистолети за дуел, предназначени за решаването на наши си, вътрешни проблеми. Импулсът им продължава десет секунди. Трябва много да се внимава и да не се докосва този предпазител, защото…
— …защото за десет секунди изстрелва едночасовия си заряд. Това нали е джинксиански образец?
— Да, Луис. А това тук е просто модернизирана лопата. Сигурно си спомняш, че веднъж в една кутия, защитена от стазисно поле, открихме…
„Дезинтегратор“ — помисли Луис. Дезинтеграторът наистина можеше да се използва и за копане. Там, където попаднеше тесният му лъч, зарядът на електрона временно се потискаше. Твърдото вещество, внезапно останало само с положителен заряд, се превръщаше в мъгла от моноатомен прах.
— Не върши никаква работа като оръжие — изръмжа кзинтът. — И ние го изследвахме. Работи много бавно.
— Точно така е, това е безвредна играчка. А това тук…
„Това тук“, което кукловодът вече бе уловил с уста, приличаше на двуцевка, на която единствено прикладът бе съобразен с анатомията на собствената му раса.
— Това тук е направено точно като дезинтегриращата лопата с малката разлика, че единият от лъчите подтиска положителния заряд на протона. Трябва много да се внимава да не се използват двата лъча едновременно, тъй като те са напълно самостоятелни, но успоредни.
— Разбирам — каза кзинтът. — Ако двата лъча попаднат едновременно върху даден обект, ще се получи късо съединение.
— Правилно.
— Мислиш ли, че тези неща ще са ни от полза? Нямаме представа с какво можем да се сблъскаме.
— Това не е съвсем точно — рече Луис Ву. — В края на краищата, не се намираме върху планета. Ако на родната планета на създателите на пръстеновия свят е имало животни, които са им били неприятни, сигурно са ги оставили там. Тук едва ли ще видим тигри. Или комари.