— Ами я си представи, че са обичали тигрите? — вметна Тила.
Опасението й не можеше да се пренебрегне, макар и да бе изказано с шеговит тон. Какво знаеха за физиологията на пръстеновия свят? Само това, че на него имаше вода и се осветяваше от звезда, приблизително съответстваща на клас К-9. Обитателите му можеха да приличат на хора, на кукловоди, на кзинти, на грогове, на делфини или на кашалоти. А най-вероятно нямаше да приличат на нищо от изброеното…
— Трябва да се опасяваме повече от жителите на пръстеновия свят, отколкото от животните им — предупреди Говорителя. — Ще вземем всички възможни оръжия с нас. Предлагам да ми бъде възложено ръководството на експедицията до момента, в който напуснем пръстена.
— Аз имам тасп.
— Да, Несус, не съм забравил това. Предлагам да приемеш таспа си като абсолютно право на вето. И да не го използваш. Я си размърдайте мозъците — кзинтът се бе надвесил над тях с всичките си петстотин фунта зъби, нокти и оранжева козина. — Предполага се, че сме разумни същества. Бяхме обект на нападение и корабът ни е полуразрушен. Трябва да изминем неопределено разстояние в непозната територия. Мощта на обитателите на пръстеновия свят някога явно е била огромна. Дали и сега продължава да е такава, или те вече не използват нищо по-сложно от копие, направено от изострена кост?
— А със същия успех могат да притежават и трансмутационни и преобразуващи лъчи, както и всичко, което е било необходимо за построяването на това — кзинтът се огледа наоколо и сякаш още веднъж откри стъкления под и стените от черна лава — на това невероятно устройство.
— Аз разполагам с таспа — каза Несус — и експедицията е моя.
— А ти доволен ли си от досегашния й успех? Не искам да те обиждам, но аз трябва да бъда определен за командир. От четиримата единствено аз съм преминал военно обучение.
— Хайде да почакаме — предложи Тила. — Може и да не открием нищо, срещу което да воюваме.
— Съгласен съм — каза бързо Луис. Не му се щеше да е под ръководството на кзинт.
— Добре. Но трябва да вземем оръжията с нас.
Започнаха да товарят велосипедите. Освен оръжията имаше и други инструменти. Спални чували, устройства за изпробване и възстановяване на храна, съдове с диетични добавки, леки въздушни филтри…
Имаше и комуникационни дискове, които можеха да се прикрепят върху китката на човек или кзинт или върху шията на кукловод. Изглеждаха масивни и не дотам удобни.
— Това пък защо ни е? — попита Луис. Кукловодът междувременно бе успял да им покаже свързочната система, монтирана във велосипедите.
— Първоначалното им предназначение бе да държим чрез тях връзка с автопилота на „Лъжецът“, за да можем да го извикаме при нас веднага, щом ни потрябва.
— А за какво ще са ни сега?
— Ще ги използваме като преводачи, Луис. Ако попаднем на разумни същества, което изглежда най-вероятно, ще се наложи автопилотът да превежда.
— Разбирам.
Приключиха. Под корпуса на „Лъжецът“ бе останало и друго оборудване, което обаче не им беше потребно: скафандри за дълбокия космос, специални комбинезони, резервни части за някои от машините, превърнати в пара от защитната система на пръстеновия свят. Взеха със себе си почти всичко, даже и въздушните филтри, защото не бяха по-големи от носни кърпички, а освен това можеше да потрябват.
Луис бе смъртно уморен. Качи се на велосипеда си и се огледа, опитвайки се да съобрази дали не е забравил нещо. Въпреки умората забеляза, че Тила е вперила ужасен поглед в зенита.
— Какво става! Все още е обед!
— Не изпадай в паника. Слънцето…
— Луис, от шест часа работим! Как може все още да е обед?
— Не се тревожи от това. Нали знаеш, че тук слънцето не залязва?
— Не залязва ли? — паниката й се прекрати тъй внезапно, както и възникна. — О, да, разбира се. Разбира се, че не може да залязва.
— Ще трябва да привикнем. Я погледни отново: то вече не се ли засенчва от края на една плоскост?
И наистина, нещо бе отхапало частица от слънчевия диск. Той продължи да намалява, докато го гледаха.
— Най-добре ще е да излитаме — каза Говорещия с животни. — Когато настъпи пълен мрак, да сме нависоко.
Глава единадесета
НЕБЕСНАТА ДЪГА
В отслабващата дневна светлина се издигнаха едновременно четири велосипеда, подредени във форма на диамант. Основата на пръстена започна да се отдалечава от тях.
Несус им бе показал как да използват координиращите връзки. Всички велосипеди бяха програмирани така, че да повтарят извършваното от Луис. Той всъщност ги пилотираше едновременно. Наместил се в седлото, наподобяващо кресло за масажиране, но без масажиращо устройство, Луис кормуваше с помощта на лост и педали.