— Сега как се чувстваш?
— Много изгубен се чувствам, Луис. Може би ще се върна към кататонично състояние.
— И аз се чувствам изгубен. Какво да ти кажа, през последните три часа изминахме две хиляди и двеста мили. Щяха да са и повече, ако разполагахме с пътни кабини или с вашите дискове.
— Конструкторите ни не можаха да ни осигурят дискове — главите на кукловода за миг се спогледаха. Това продължи наистина само миг и Луис се сети, че и по-рано го бе виждал в тази поза.
Реши до разбере, дали може да я приеме като усмивка. Би ли могъл един луд кукловод да развие в себе си чувство за хумор?
— Движим се към пристанището — продължи Луис. — Говорителя реши, че стената в тази посока е по-близо до нас. Ако питаш мен, с хвърляне на монета щяхме да постигнем по-голяма точност. Сега обаче той е началник. Пое командването, докато ти бе в кататонично състояние.
— Жалко. Велосипедът му е извън обсега на моя тасп. Би трябвало…
— Почакай малко. Защо да не остане водач?
— Обаче…
— Помисли си. С таспа ти винаги можеш да наложиш вето върху заповедите му. Ако не му дадеш тази длъжност, той сам ще я поема всеки път, когато излизаш извън строя. Важно е да имаме безспорен водач.
— Предполагам, че това няма да ни навреди — пропя кукловодът. — Моето ръководство не би увеличило шансовете ни.
— Това имах предвид. А сега се обади на Говорителя и му кажи, че той е Най-заден.
Луис се включи към интеркома на кзинта, за да чуе диалога. Всеки, който би очаквал ругатни, щеше да остане разочарован. Говорителя и кукловодът си размениха няколко съскащи звуци на кзинтски. След това кзинтът се изключи от интеркома.
— Трябва да се извиня — каза Несус. — Причина за нещастията ни е моята глупост.
— Не се тревожи — успокои го Луис. — Просто сега си в депресивна фаза на цикъла си.
— Аз съм разумно същество и мога да виждам фактите такива, каквито са. Ужасно сгреших с Тила Браун.
— Вярно е, но ти не си виновен за това.
— Виновен съм, Луис Ву. Трябваше да разбера навреме защо ми е трудно да намеря други кандидати, освен Тила Браун.
— Не схващам какво искаш да кажеш.
— Просто имаха късмет. Бяха достатъчно големи късметлии, за да не се обвържат с един така опасен проект като нашия. Лотарията ви наистина е превърнала късмета в наследствено качество. Аз обаче нямах късмет. Когато се опитах да се свържа с потомците на тези семейства, попаднах само на Тила Браун.
— Чуй ме…
— С другите не можах да установя връзка, просто защото бяха твърде големи късметлии. Успях да се свържа с Тила Браун и да я въвлека в тази злощастна експедиция единствено защото тя не бе наследила гена за късмет. Именно заради това се извинявам, Луис.
— Я по-добре се опитай да поспиш.
— Трябва да се извиня и на Тила.
— Не. Тук пропускът е мой. Аз можех да я спра.
— Наистина ли?
— Впрочем, не съм сигурен. Действително не съм сигурен. Опитай се да заспиш.
— Не мога.
— Тогава пилотирай, а аз ще поспя.
Така и стана. Преди да се унесе, Луис с изненада констатира, че велосипедът лети много плавно. Кукловодът бе превъзходен пилот.
Събуди се на развиделяване.
Не беше свикнал да спи в условията на гравитация. Никога през живота си не бе прекарвал цяла нощ седнал. Когато се прозина и направи опит да се изтегне, мускулите и костите му започнаха да пукат от напрежение. Разтри очите си и се огледа наоколо.
Сенките бяха забавни. Светлината също бе забавна. Луис погледна нагоре и видя обедното слънце. „Глупаво е“ — каза си, изчаквайки да спре сълзенето на очите му. Явно рефлексите му бяха по-бързи от мозъка.
От лявата му страна имаше мрак, сгъстяващ се в далечината. На мястото на липсващия хоризонт лежеше тъмнина, породена от смесицата на нощ и хаос, и разположена под тъмносиньо небе, по което се виждаше слабото сияние на контурите на пръстеновия свят.
От дясната му страна бе настъпил денят.
Тук дори зазоряването бе различно.
Вече се виждаше краят на пустинята. Криволичещите й граници се простираха вляво и вдясно. Зад велосипедите се стелеше самата тя — светла, жълтобяла и безплодна. Голямата планина все още закриваше внушителна част от небето. Пред тях се появиха миниатюрни поради разстоянието реки и езера, разделени помежду си от зелени и кафяви ивици.
Велосипедите бяха запазили реда си и от това разстояние наподобяваха малки сребърни буболечки. На челния бе Луис. Спомни си, че велосипедът на Говорителя е разположен в посока на въртенето, на кукловода — в обратната, а най-отзад бе Тила.
В близост до планината, по посока на въртенето, се виждаше застинал във въздуха димен шлейф, подобен на причинявания от земните джипове, прекосяващи някоя пустиня, само че по-голям. Не можеше да не бъде по-голям от това разстояние, макар и да изглеждаше като конец.