— В това няма съмнение — намеси се Говорещия с животни. — Повярвай на сетивата си, Луис. Може да са от раса, различна от твоята. Но са човеци.
— Защо си толкова уверен?
— Миризмата им, Луис! Усетих я още когато изключихме звукоизолационните екрани. Надуших, че макар и далеч от мен, има огромно множество от човешки същества. Можеш да се довериш на нюха ми, приятелю.
Луис се съгласи с този довод. Кзинтът имаше нюх на хищник, свикнал да ловува.
— Да не би пък да е някаква успоредна еволюция? — изказа предположение той.
— Глупости — рече Несус.
— Губим си времето — добави кзинтът. — Проблемът не е в това, как хората са се оказали тук. Проблем е първият контакт. А за нас всеки контакт ще бъде пръв.
Луис осъзна, че той е прав. Велосипедите безспорно бяха по-бързи от всякакво свързочно средство, което можеха да имат туземците. Освен ако не разполагаха със семафори.
Говорещия с животни продължи.
— Би било добре да научим нещо за поведението на хората във фазата на дивачеството. Луис, Тила, можете ли да ни разкажете нещичко?
— Имам известни познания по антропология — каза Луис.
— Тогава, щом установим контакт, ти ще разговаряш от наше име. Нека се надяваме, че автопилотът е и добър преводач. Ще установим контакт с първите човеци, които срещнем.
Стори им се, че току-що се бяха издигнали във въздуха, когато съзряха шахматно наредени обработваеми земи. Малко след това Тила забеляза града.
Наподобяваше земните градове отпреди столетия. Имаше множество сгради по на няколко етажа, построени една до друга и образуващи плътни редици. Над тази монотонна маса се издигаха високи изящни кули, свързани помежду си от платформи за придвижване на наземни превозни средства. В това отношение очевидно не приличаха на земните градове. В земните градове от онази ера се използваха хеликоптери.
— Може би търсенето ни ще спре дотук — каза обнадеждено Говорителя.
— Обзалагам се, че там няма никой — добави Луис.
По-точно — изказа предположение, което обаче излезе правилно. Това стана съвсем очевидно при прелитането им над града.
Решиха, че преди време той сигурно е бил ужасно красив, че може би е щял да събуди завистта на който и да е град в известното пространство. Много от сградите явно не са били разположени на земята, а са висели над повърхността, свързани с нея и с други постройки посредством плаващи мостове и асансьорни кули. Свободни от гравитацията и ограниченията й, сградите са представлявали плаващи вълшебни замъци с най-различни форми и размери.
Сега обаче четирите велосипеда летяха над развалини. Всеки плаващ замък при падането си бе разрушил зданията под него, така че долу се виждаха само раздробени тухли, стъкла и бетонни конструкции. Към небето продължаваха да се извисяват отделни асансьорни кули и други съоръжения от изкривена стомана.
Луис отново се замисли за туземците. Земните инженери не строят въздушни замъци, държат твърде много на сигурността.
— Сигурно всичките са се сгромолясали изведнъж — каза Несус. — Никъде няма следи от опити за възстановяването им. Безспорно, това е последица от някакъв отказ в системата за енергоснабдяване. Говорителю, кзинтите също ли строят така глупаво?
— Не обичаме кой знае колко височините. С хората може би е различно.
— Възстановител! — възкликна Луис. — Това е отговорът. Не са разполагали с възстановител.
— Да, възможно е поради това да са били по-безгрижни. Не са живеели достатъчно дълго, за да могат да ценят живота и да го пазят — отново започна да гадае кукловодът. — Не намирате ли, че това е смущаващо? Ако не ценят достатъчно собствения си живот, още по-малко ще ценят чуждия.
— Пак започна неоснователно да се тревожиш.
— Скоро ще разберем дали е така. Говорителю, виждаш ли онази сграда? Високата, кремава на цвят и със счупени прозорци?
Докато Несус говореше, минаха над нея. Луис, който сега отново пилотираше велосипедите, направи още един кръг наоколо.
— Прав съм. Виждаш ли, Говорителю? Дим.
Сградата представляваше артистично извита и изваяна колона от около двадесет етажа. Прозорците й образуваха редици от черни овали. Повечето от тези на приземния етаж бяха затворени. От малкото открехнати излизаха струйки сивкав дим.
Кулата бе потънала до колене сред едноетажни и двуетажни домове. Част от тях бяха размазани от някакъв гигантски цилиндър, търколил се навярно от небето. Той обаче се бе разпаднал на бетонни парчета, преди да достигне високата кула.
Тя беше разположена в края на града, зад нея се простираха само обработваеми площи. Докато велосипедите кацаха, откъм полята към тях се затичаха човекообразни фигурки.