Туземецът, опитал се да спре Несус, лежеше неподвижно. Около него се бе образувала локва кръв. Останалите вече бяха във въздуха и Луис ги последва. Макар и отдалеч, успя да види какво гласи кзинтът и извика подире му:
— Недей! Това не е необходимо!
Говорещия с животни тъкмо бе извадил устройството, предназначено за копане.
— Че трябва ли да бъде необходимо?
Все пак, задържа ръката си.
— Недей! — помоли го Луис. — Би било убийство! Вече не могат да ни направят нищо. Едва ли ще ни замерват с камъни.
— Могат да използват твоето лазерно фенерче срещу нас.
— Не могат. Има табу върху него.
— Началникът им каза така. Ти вярваш ли му?
Говорещия с животни прибра оръжието си и Луис облекчено въздъхна. Бе очаквал кзинтът на изравни града със земята.
— От какво ли е предизвикано това табу? Някаква война с лъчеви оръжия?
— Може и да е от само един бандит, въоръжен с последния лазерен пистолет на пръстеновия свят. Жалко, че няма кого да попитаме.
— Носът ти кърви.
Луис едва сега усети, че носът продължава да го боли. Включи велосипеда си към управлението на кзинта и започна да търси медикаменти. Под краката им една сърдита тълпа, настроена за линчуване, продължаваше да се люшка из преградията на Зигнамукликлик.
Глава тринадесета
ПРИМАМКА ЗА ЗВЕЗДНИ СЕМЕНА
— Ако бяха коленичили, щях да се усетя навреме — заоплаква се Луис. — Позата им ме подведе. А автопилотът през цялото време казваше „строител“ там, където трябваше да използва думата „бог“.
— Бог?
— Обявили са строителите на пръстеновия свят за божества. Трябваше да разбера смисъла на мълчанието им, тандж да го вземе! През цялото време говори само свещеникът. Всичките се държаха като на литургия, а аз през цялото време съм им давал погрешни отговори.
— Религия! Странна работа. Не трябваше обаче да се смееш. Никой не се смее в църква, дори и туристите — каза му съвсем сериозно Тила.
Обедното слънце бе намаляло до размерите на люспа. Пръстеновият свят започна да се оформя над главите им, по-ярък с всяка изминала минута.
— Тогава ми се видя смешно — каза Луис, — а даже и сега ми изглежда забавно. Забравили са, че живеят на пръстен, и го смятат за дъга.
Силен звук проникна през защитната завеса. За миг се превърна в ураган и след това внезапно утихна. Бяха преминали звуковата бариера.
Зад гърба им Зигнамукликлик се смали и изчезна. Градът никога нямаше да си отмъсти на демоните. По всяка вероятност, въобще нямаше да ги види втори път.
— Този свят наистина прилича на дъга — каза Тила.
— Права си. Не трябваше да се смея. Така или иначе, извадихме късмет и оставихме грешките си зад нас.
Важното е във всеки един момент да можем да се качим на велосипедите и да полетим. Тогава нищо не е в състояние да ни заплаши.
— Някои от грешките си не трябва да забравяме — обади се Говорещия с животни.
— Любопитно е, че именно ти го казваш. — Луис почеса носа си. Бе безчувствен като парче дърво. Щеше да зарасне, преди да престане въздействието на обезболяващото средство.
Сети се за нещо.
— Несус?
— Да, Луис?
— Казваш, че те смятат за луд, защото проявяваш смелост. Така ли е?
— Много си тактичен, Луис. Толкова деликатно се изра…
— Говоря сериозно. Ти и всички останали кукловоди излизате от една и съща погрешна презумпция — че кукловодите инстинктивно бягат от опасността. Така ли е?
— Да, Луис.
— Грешка. Кукловодът не бяга от опасността, а се отдалечава от нея. Прави го, за да освободи задното си копито за действие. Това копито е смъртоносно оръжие, Несус.
Наистина, той само с едно движение се бе обърнал и нанесъл удар с единствения си заден крак. При това и двете му глави се бяха извили назад, широко разперени. Както Луис предположи, за да се прицели по-добре в мишената си. Несус бе ритнал туземеца с такава точност, че сърцето му беше изхвръкнало през разбитите кости на гърба.
— Не можех да си позволя да избягам — обясни кукловодът. — Щях да се отдалеча от велосипеда си, което е опасно.
— Ти обаче въобще не размисли — каза Луис. — Действа инстинктивно. Автоматично даваш гръб на врага си, обръщаш се и риташ. Явно, така действа един разумен кукловод. Бие се, а не бяга. Ти изобщо не си луд.
— Грешиш, Луис. Повечето кукловоди бягат.
— Но…
— Мнозинството винаги е нормално, Луис.
Стадно животно! Луис се отказа от повече разсъждения по въпроса. Погледна към зенита, за да не пропусне изчезването на последната люспица слънчева светлина.
Някои от грешките си не трябва да забравяме.