Когато изрече тези думи, кзинтът явно бе имал нещо предвид. Какво ли беше то?
На зенита се въртеше пръстен от черни правоъгълници. Този от тях, който в момента закриваше слънцето, по краищата си имаше бисерно сияние. Синият пръстенов свят образуваше параболична дъга на фона на наситеното със звезди небе.
Приличаше на детска играчка-конструктор, сглобена от дете — твърде малко, за да разбере какво точно създава.
След излитането от Зигнамукликлик известно време пилотира Несус, който после прехвърли малкия въздушен флот на грижите на кзинта. Бяха летели цяла нощ. Над главите им единият край на засенчващата плоскост стана по-светъл и всички разбраха, че зората наближава.
През изминалите часове Луис бе открил начин да си представи нагледно истинските мащаби на пръстеновия свят.
Начинът предполагаше използването на карта на земята с меркаторна проекция, сиреч обикновена правоъгълна карта от тези, дето висят на стената на всяка класна стая, но със съотношение на екватора към меридианите едно към едно. Ако на такава карта се придадеше известна релефност, заставането на екватора щеше да наподобява заставането в центъра на земята.
По ширината на пръстеновия свят можеха да се нанесат четиридесет такива карти. Подобна карта по площ щеше да бъде по-голяма от Земята. Можеше да се впише в топографията на пръстеновия свят и ако се разсееш за миг, никога да не успееш да я откриеш повторно. С този метод бе в състояние да разиграе в ума си още по-хитроумни трикове. Тези уравновесяващи се солени океани, по един от всяка страна на пръстена, взети даже поотделно, надвишаваха по площ всеки един от известните на човека светове. Континентите, в края на краищата, представляваха просто по-големи острови. Ако поставеше Земята в центъра на един от океаните, около нея щеше да остане много свободно пространство.
„Не трябваше да се смея — каза си Луис. — Осъзнаването на размерите на това устройство ми отне много време. Защо тогава очаквах от туземците да бъдат по-схватливи?
Несус го бе разбрал преди него. Още при първата поява на дъгата изпищя и се опита да се скрие.
— Тандж да го вземе… — всичко това нямаше значение. Нали се отдалечаваха от грешките си със скорост от хиляда и двеста мили в час?
Линията, разделяща деня от нощта, се нарича терминатор. Земният терминатор е видим от Луната. Видим е и от орбита. Не може да се забележи обаче от повърхността.
Всички прави линии, разделящи тъмнината от светлината върху арката на пръстеновия свят, бяха терминатори.
Откъм посоката на въртене линията на терминатора се понесе към малката флотилия. Обхващаше цялото пространство от звездите до пристанището. Настъпваше като съдба, преобразила се в нещо видимо, в движеща се стена — прекалено голяма, за да бъде заобиколена.
Пресрещна ги. Небето над тях стана по-светло и засия, когато отдръпващата се засенчваща плоскост оголи частица от слънчевия диск. Луис, оглеждащ ту нощта от лявата си страна, ту деня откъм дясната, видя как сянката на терминатора заотстъпва по безкрайната равнина. Много странна зора, режисирана сякаш специално за туристи като него.
Далеч в посока към звездите, там, където земята се превръщаше в призрак, се извисиха острите контури на планински връх, материализирал се в светлината на новия ден.
«Божи юмрук» — каза си Луис Ву. Сякаш усещаше в устата си вкуса на името. Много подходящо име за планина. Най-удачното име за най-голямата планина на света.
Тялото му изпитваше известни физически неудобства. Ако не успееше скоро да го раздвижи, то щеше да се вцепени и нямаше лесно да помръдне отново. Хранителните блокчета започнаха да придобиват вкуса на обикновени тухли. Носът продължаваше да го наболява. И, на всичко отгоре, липсваше кранче за кафе.
Туристът Луис Ву обаче се забавляваше царски.
Да вземем, например, стра̀ховите рефлекси на кукловода. Никой не бе забелязал, че те са същевременно и бойни рефлекси. Никой, освен Луис Ву.
Или примамката за звездни семена. Звучеше страшно поетично, а се бе оказала обикновен уред, измислен преди хилядолетия. Поне така бе по думите на Несус. И, най-чудното от всичко, доскоро нито един кукловод не се бе сетил да открие това.
Дали на кукловодите бе известно защо корабите на Аутсайдерите преследват звездните семена? Знаеха ли причината и изпитваха ли задоволство от това си знание? Или пък, след научаването на тайната, бяха решили, че тя има твърде странично отношение към основната им грижа — вечния живот?
Несус се бе изключил от интеркома. Вероятно спеше. Луис отправи сигнал така, че кукловодът след събуждането си да забележи светлинка на таблото си и да му се обади. Дали знаеше?