Звездните семена бяха лишени от разум създания, пърхащи из граничния слой на галактиката. Обмяната на веществата им бе породена от слънцето. Храната им се състоеше от разредения водород на междузвездното пространство. Движеха се с помощта на фотонови платна, огромни и с висока отражателна способност, които контролираха така, както парашутист контролира парашута си. Когато настъпеше време да снасят яйца, обикновено пътуваха от оста на галактиката към граничния й слой и след това се завръщаха без яйцето. Излюпилото се звездно пиленце трябваше само да намери пътя си към дома, носейки се с фотоновия вятър в посока към топлия и богат на водород граничен слой.
Тръгнеха ли нанякъде звездните семена, Аутсайдерите ги следваха.
Защо ги следваха? Нелеп въпрос, но и поетичен.
А дали бе чак толкова нелеп? Някъде в средата на първата война на човечеството с кзинтите едно звездно семе бе изменило посоката си на движение. Поради това следящият го кораб на Аутсайдерите премина в близост до Процион. Задържа се там достатъчно дълго, за да успее да продаде на земните заселници от Ние Го Направихме хиперскоростен двигател.
Със същата вероятност корабът на Аутсайдерите би могъл да се окаже при кзинтите, а не при хората.
Нали кукловодите май изучаваха кзинтите тъкмо по това време?
«Тандж да го вземе! Ето какви неща ми идват наум, когато оставя мислите си да се движат сами. Липсва ми дисциплина».
Но нали все пак ги бяха изучавали? Точно така, сам Несус го каза. Обясни, че това било с цел да проверят дали кзинтите не могат да бъдат изтребени по някакъв безопасен начин.
След време войната между хората и кзинтите реши този проблем. Кораб на Аутсайдерите се бе оказал в контролираното от хората пространство и продаде на заселниците от Ние Го Направихме хипердвигател тъкмо когато кзинтска армада бе нахълтала в това пространство откъм другия му край. След като бойните кораби на хората се сдобиха с двигателя, кзинтите престанаха да представляват заплаха както за тях, така и за кукловодите.
«Но те не биха посмели» — каза си Луис. Ужаси се от догадката си.
«А ако Говорещия с животни…» — тази мисъл го ужаси още повече.
«Правили са си опити като с морски свинчета. Използвали са ни най-безсрамно!
— Така е — каза Говорещия с животни.
За миг на Луис му се стори, че сънува. Сетне видя миниатюрния образ на кзинта в горната част на командното табло. Бе оставил интеркома си включен.
— Тандж да го вземе! Ти си подслушвал!
— Не го направих нарочно, Луис. Забравих да изключа интеркома.
— Виждам — той си спомни, макар и твърде късно, че тъкмо когато Несус му описваше с подробности какво представляват примамките за звездни семена, кзинтът, който по тяхно предположение се намираше достатъчно далеч от тях, за да може да ги чуе, се бе ухилил. Спомни си, че ушите на кзинта са така устроени, та да могат да обслужват потребностите на ловуващ хищник. Спомни си също, че предполагаемата усмивка всъщност е рефлекс на оголване на зъбите, за да могат те да влязат в действие.
— Ти спомена, че са ни използвали за селекция — каза Говорещия с животни.
— Просто мислех… — Луис се опита да излезе от положението.
— Кукловодите са насъскали нашите раси една срещу друга, за да ограничат експанзията на кзинтите. Разполагали са с примамка за звездни семена, Луис, и са я използвали, за да насочат кораба на Аутсайдерите във вашето пространство. За да осигурят победата на човечеството. Чиста селекция!
— Слушай, това все пак е доста спекулативна схема на мислене. Ако се успокоиш…
— И двамата, независимо един от друг, следвахме тази схема.
— Да…
— Не бях сигурен дали трябва да поговоря с Несус веднага, или след като приключим мисията си и напуснем пръстеновия свят. Сега обаче ти също си наясно със случилото се и нямам избор.
— Но… — каза Луис и млъкна. Гласът му така или иначе щеше да бъде заглушен от сигнала за тревога, включен от кзинта.
Сигналът бе ужасяващ механичен вой на подзвуково и надзвуково равнище, който отгоре на всичко предизвикваше и болка. Образът на Несус веднага изникна на екрана.
— Какво има? Какво става?
В отговор чу рева на Говорителя.
— Става това, че сте се намесили на страната на врага! Става това, че по същество сте обявили война на Патриаршията!
Тила, която междувременно се бе включила, успя да чуе последната част от тирадата му. Луис срещна погледа й и поклати глава. »Не се меси!“
Главите на кукловода трепнаха като змии от удивление. Гласът му, както винаги, бе безстрастен.