— За какво говориш?
— За първата ни война с човечеството говоря. За примамките на звездни семена говоря. За хипердвигателя на Аутсайдерите говоря.
Триъгълните глави изчезнаха от полезрението на Луис. Той видя как един от сребърните велосипеди бързо напусна групата и съобрази, че това е велосипедът на Несус.
Не се разтревожи. Другите два велосипеда бяха толкова отдалечени, че приличаха на сребърни бръмбари.
Ако разправията бе станала на повърхността, някой щеше сериозно да пострада. Тук обаче, във въздуха, какво толкова можеше да се случи? Изключено беше велосипедът на кукловода да не е по-бърз от този на кзинта. Има си хас Несус да не се бе погрижил за това, при необходимост да може да избяга от него!
Кукловодът обаче не бягаше. Правеше кръгове около велосипеда на кзинта.
— Не искам да те убивам — каза Говорещия с животни. — Ако си решил обаче да ме нападнеш от въздуха, не забравяй, че обсегът на твоя тасп може и да е по-малък от обсега на изкопния ми лъч!
Говорителя нададе рев.
Като чу бойния вик на кзинтите, Луис усети как кръвта му изстива. Мускулите му се вцепениха като при тетанус. Успя да забележи една сребърна точица която бързо се отдалечи от велосипеда на кзинта.
— Няма да те убивам — каза с вече по-спокоен глас Говорещия с животни, — но искам да разбера някои работи. Знам, че твоята раса може да насочва звездните семена.
— Така е — каза Несус. Велосипедът му се отдалечаваше в посока към пристана с невероятна скорост. Луис си даваше сметка, че привидното спокойствие на извънземните бе мнимо. То се дължеше единствено на това, че той самият не можеше да разчита израженията на лицата им, а те пък не бяха в състояние да вложат човешки чувства в гласовете си, макар и да говореха на интерезик.
Несус бягаше с цел да отърве кожата, но кзинтът не бе напуснал мястото си в групата.
— Чакам отговори, Несус.
— Правилно си отгатнал — каза кукловодът. — В търсенето на безопасни методи за изтребление на порочната и кръвожадна кзинтска раса разбрахме, че вашият вид има големи потенциални възможности и бихте могли да ни бъдете полезни. Взехме мерки да насочим еволюцията ви към състояние, при което ще се научите да съжителствате мирно с чужди на вас раси. Въздействахме върху развитието ви по дискретен и бих казал, много ефикасен начин.
— Наистина много ефикасен, Несус. Не ми е приятно да слушам това.
— И на мен — обади се Луис Ву. За него не остана незабелязан фактът, че двамата извънземни продължаваха да разговарят на интерезик. Спокойно можеха да го изключат от разговора, ако преминеха на кзинтски. Бяха предпочели обаче да не оставят двете човешки същества в неведение, тъй като в края на краищата случилото се засягаше и тях.
— Използвали сте ни! — каза той. — По същия начин, по който сте използвали и кзинтите!
— Обаче в наш ущърб — уточни Говорещия с животни.
— Във воините ни с вас имаше и човешки жертви!
— Луис, какво толкова му обясняваш? — включи се в словесната битка и Тила Браун. — Тандж да го вземе, но ако не са били кукловодите, всички досега да сме роби на кзинтите! Кукловодите не позволиха на кзинтите да унищожат цивилизацията!
— И ние имахме цивилизация — каза Говорещия с животни, усмихвайки се.
Несус се бе превърнал в мълчалив призрачен образ. На екрана се виждаше само едноок питон, готов да нанесе удар. Вероятно използваше другия си крайник за пилотиране на велосипеда, доста отдалечил се междувременно.
— Кукловодите са ни използвали! — каза Луис Ву. — Като инструмент за насочване на еволюцията на кзинтите.
— Обаче са го направили за добро! — настоя Тила.
Звукът, издаден от кзинта, бе смесица от рев и ръмжене. След този звук никой вече нямаше да приеме израза на лицето му за усмивка.
— За добро са го сторили! — засия Тила. — Вече сте миролюбива раса. Вече можете да се разбирате с…
— Я да млъкнеш, човешко същество!
— …с равните на вас — завърши тя великодушно. — Не сте нападали друга раса оттогава…
Кзинтът измъкна отнейде изкопният инструмент и го задържа пред интеркома така, че Тила да може да го види. Тя изведнъж утихна.
— Същото е могло да се случи и на нас — каза Луис. — Усети, че другите го слушат внимателно. — Могло е да се случи и на нас, стига кукловодите да бяха решили, че трябва да променят хората заради някакво тяхно качество. Да, Тила, уверен съм в това.
Кукловодът не реагира.
Тила се почувства неловко от промяната в изражението на Луис.
— Какво става? Луис?
— Извинявай, нещо ми дойде наум. Несус, я ми кажи какво знаеш за нашите закони за контрол над раждаемостта.