— Луис, побъркал ли си се?
— Да… — каза Говорещия с животни. — И аз самият щях да се сетя за това.
— Слушам ви — каза кукловодът.
Велосипедът му се бе превърнал в сребърна точица, все още движеща се в посока на пристана. Почти не се виждаше, тъй като се намираше в обсега на една още по-светла точка, разположена пред нея. Във всеки случай, бе се отдалечил на разстояние, по-голямо от всякаква земна дистанция. В интеркома образът на кукловода се виждаше като несмутимо и неразгадаемо глуповато лице, образувано от плосък триъгълен череп и увиснали хватателни устни. Бе невъзможно то да предизвика чувство за опасност у когото и да било.
— По някакъв начин вие сте въздействали и върху земните закони за контрол над раждаемостта.
— Вярно е.
— Защо?
— Защото обичаме хората. Защото имаме доверие на хората. Защото сме извличали изгода от сделките си с хората. Решихме, че ще бъде полезно да им вдъхнем кураж, след като те по всяка вероятност ще стигнат до малкия Магеланов облак преди нас.
— Значи ни обичате. Чудесно. И какво от това?
— Решихме да подобрим расата ви по генетичен път. Какво обаче трябваше да подобряваме? Не ума ви, той е силното ви място. Нито пък чувството ви за самосъхранение или умението да се биете.
— И тогава сте решили да ни направите късметлии — каза Луис и се разсмя с глас.
Тила схвана смисъла на думите му. Очите й станаха кръгли от ужас. Опита се да изрече нещо, но от устата й излезе само писукане.
— Точно така беше — потвърди Несус. — Луис, ако обичаш, престани да се хилиш. Решението ни бе разумно. Вие сте раса с невероятен късмет. Цялата ви история е история на невероятното избягване на гибелта в последния момент. Спасили сте се от вътрешновидова ядрена война, от екологическа смърт на планетата ви. Разминали сте се на косъм от опасността за сблъсък с опасни астероиди, от пулсациите на капризното ви слънце и даже от избухването на граничния слой на Галактиката, което открихте съвсем случайно. Луис, защо продължаваш да се смееш?
Луис наистина продължаваше да се смее, защото продължаваше да гледа Тила. Бе поруменяла от гняв и погледът й създаваше впечатлението, че се опитва да се свре някъде. Не е приятно да осъзнаеш, че си частица от генетичен експеримент.
— Затова и изменихме вашите закони. Оказа се удивително лесно. Изтеглянето ни от известното пространство предизвика борсов крах на планетата ви. Чрез задкулисни действия разорихме няколко от членовете на вашия Съвет по фертилитета. След това подкупихме едни от тях, изнудихме други, заплашвайки ги със затвора за несъстоятелни длъжници. Накрая дадохме гласност на корупцията в съвета и общественото мнение в крайна сметка наложи промяна в законите. Всичко това се оказа отвратително скъпо начинание за нас, което обаче в същото време бе напълно безопасно и доведе до частичен успех. Накрая въведохме лотарията. Решихме, че по този начин ще успеем да създадем порода от човеци с невероятен късмет.
— Чудовище! — изкрещя Тила. — Чудовище!
Говорещия с животни междувременно бе прибрал изкопния инструмент.
— Тила, ти май не се възмути, когато разбра, че кукловодите са манипулирали наследствеността на моята раса? Поискали са да създадат кротки кзинти. За тази цел са ни отглеждали така, както биологът отглежда морски свинчета: избива дефектните и запазва здравите. Ти даже се възгордя и каза, че това престъпление било за благото на расата ви. А сега се оплакваш. Защо?
Тила, хълцайки от гняв, се изключи от интеркома.
— Кротки кзинти — повтори Говорителя. — Решили сте да създадете порода от кротки кзинти, а, Несус? Ако смяташ, че сте успели в това начинание, защо не дойдеш да ми правиш компания?
Кукловодът не отговори. Велосипедът му, намиращ се някъде далеч пред останалите, се бе смалил дотолкова, че вече не се виждаше.
— Не желаеш да се върнеш при нас? Как обаче тогава ще мога да те защитя от опасностите на тази непозната земя? Впрочем, не те виня за това, Несус. Предпазливостта ти е основателна. — Ноктите на Говорещия с животни се бяха подали от пръстите, остри като игли и леко закривени. — Опитът ви да създадете хора с късмет също завърши с провал.
— Не е вярно — каза Несус по интеркома. — Успяхме да създадем хора с късмет. Не можах обаче да се свържа с тях, за да ги поканя да участват в тази злощастна експедиция. Късметът им бе твърде голям, за да им се случи това.
— Така… Значи, решили сте да играете ролята на Господ Бог спрямо двете ни раси. Я по-добре не прави опити да се връщаш при нас.
— Ще поддържам връзка по интеркома.
Образът на Говорителя изчезна.