При снижаването Луис разбра, че всички привидно случайно криволичещи канали, които образуваха делтата, са изкуствени. Творците на пръстеновия свят явно бяха решили да не оставят реката сама да дълбае собствените си канали. И бяха прави. Трябваше да се разчита на умението на конструкторите.
Пресъхналите канали обаче изглеждаха грозни. Луис присви неодобрително устни и продължи полета.
Глава четиринадесета
ИНТЕРЛЮДИЯ СЪС СЛЪНЧОГЛЕДИ
Недалеч пред тях имаше планини.
Луис бе пилотирал цяла нощ и малко от сутринта. Сам не знаеше колко. Неподвижното обедно слънце бе психологически капан. Или разтягаше, или свиваше времето, и Луис не бе сигурен кое от двете е по-близо до истината.
Що се отнася до душевното му настроение, чувстваше се като отпускар. Почти бе забравил за останалите велосипеди. Самотният полет над безкрайната и непрестанно изменяща се повърхност не се различаваше от шетането в едноместен космически кораб отвъд известните звезди. Луис Ву бе останал насаме с вселената и тя бе играчка за Луис Ву. Сега най-важният въпрос във вселената бе дали Луис Ву все още е доволен от себе си.
Внезапната поява на космато оранжево лице на таблото го смути.
— Сигурно вече си уморен — каза кзинтът. — Искаш ли аз да пилотирам?
— По-скоро бих кацнал. Уморен съм.
— Ами кацай, тогава. Ти контролираш ситуацията.
— Не искам да натрапвам компанията си на никого — каза Луис и се усети, че е искрен. Вече се бе върнал към отпускарската си нагласа.
— Чувстваш ли, че Тила те избягва? Тя и с мен не ще да разговаря, макар и аз да бях унизен по същия начин.
— Много навътре приемаш нещата. Почакай, не бързай да изключваш.
— Искам да остана насаме със себе си, Луис. Тревопасният ужасно ме унизи.
— Та това беше толкова отдавна! Не изключвай, моля те, смили се над един самотен старец. Успя ли да разгледаш пейзажа?
— Да.
— Обърна ли внимание на оголените райони?
— Видях ги. Има места, където ерозията е унищожила и скалната основа. Сигурно течението на ветровете е било нарушено много, много отдавна. Такива ерозионни процеси не се развиват за една нощ, Луис. Даже и на пръстеновия свят.
— Съгласен съм.
— Кажи ми, как ще обясниш гибелта на цивилизация с такава мощ?
— Нямам представа. Нека погледнем истината в очите — не сме в състояние даже и да предположим как е станало това. Дори и кукловодите не са достигнали технологическото ниво на пръстеновия свят. Как можем тогава да разберем какво го е върнало на равнището на каменната брадва?
— Трябва да научим нещо повече за туземците — каза Говорещия с животни. — Тези, които видяхме, очевидно не могат да помръднат повредения „Лъжец“. Трябва да открием други, които са в състояние да направят това.
Точно на такова разчупване на мълчанието се бе надявал Луис.
— Имам някои идеи по въпроса. Дойде ми наум един ефикасен начин за установяване на контакт с туземците винаги, когато пожелаем.
— Опиши ми го.
— Бих предпочел да направя това, след като кацнем.
— Кацай тогава.
Планините бяха образували стена от високи зъбери, препречващи пътя на велосипедите. Върховете им и проходите между тях излъчваха вече добре познатия на Луис бисерен блясък. Виещите ветрове бяха ерозирали дори скалите и навсякъде прозираше основата на пръстеновия свят.
Луис плавно снижи велосипедите в посока към приятно заоблен хълм. Реши да се приземи в близост до един сребърен поток, извиращ от планините и изчезваш в безкрайна гора, покриваща основата като зелена козина.
— Какво правиш? — попита го Тила.
— Кацам. Уморих се от летене. Не изключвай. Бих искал да ти се извиня.
Тя изключи.
„На повече не можеше и да се надявам“ — каза си Луис, без да е съвсем убеден. Все пак, след като вече знаеше, че предстои да й си извинява, Тила щеше да бъде по-склонна да го изслуша.
— Нали веднъж вече играхме ролята на богове? — каза Луис. За съжаление, разговаряше само с кзинта. Тила, след като слезе от велосипеда, го бе стрелнала с изпепеляващ поглед и се бе скрила в гората.
Говорещия с животни кимна с кръглата си оранжева глава. Ушите му трептяха като малки китайски ветрила, държани от нервни пръсти.
— В този свят се намираме в безопасност — каза Луис, — докато сме във въздуха. Няма съмнения в това, че можем да стигнем до местоназначението си. По всяка вероятност, можем да достигнем стената без въобще да кацаме. Или пък бихме могли да кацаме само там, където се е оголила основата на пръстена. Нито една хищна твар няма шансове да оцелее върху такава повърхност.