Тъмнозелено осветление, рев на водопад и ехо от плач. Тила, разположила се под водопада, навярно бе седнала върху нещо, защото раменете й се подаваха над водата. Беше свела глава така, че тъмната коса покриваше лицето й.
Нямаше смисъл да чака тя да дойде при него. Луис се съблече и остави дрехите си до тези на Тила. Намръщи се, като усети студения въздух, и се гмурна във вира.
Веднага разбра грешката си.
По време на отпуск той рядко попадаше на светове, неприличащи на Земята. По-точно, посещаваше само такива, които бяха поне толкова цивилизовани, колкото нея. Луис не беше глупак. Ако се беше сетил предварително да помисли каква температура би могла да има тази вода…
Но не се беше сетил.
Водата се бе образувала от разтапянето на снега, покриващ високите планини, и бе леденостудена. Той дори не можа да извика от изненада, защото главата му вече бе под повърхността. Съобрази, че в това положение няма как да си поеме дъх.
Главата му се подаде над водата. Изохка и вдъхна глътка въздух.
След малко обаче започна да изпитва удоволствие.
Знаеше как да се справя с нея, макар да бе научил това във вирове, по-топли от този. Отпусна се, движейки ритмично крака, като се наслаждаваше на пръските на водопада.
Тила го бе забелязала. Остана да го чака под падащата вода. Той се насочи към нея.
Щеше да му се наложи да крещи, ако искаше тя да го чуе. Можеше да приеме извиненията му за любовни излияния. Предпочете просто да я докосне.
Тя не се отдръпна. Наведе глава и косата й отново падна върху лицето. Реакцията й на отблъскване бе почти инстинктивна.
Луис го разбра.
Поплува из вира, за да раздвижи мускулите си, схванати от осемнадесетчасовото седене в креслото. Водата бе чудесна. Постепенно обаче освежаващото въздействие на студа се превърна в болка и Луис сериозно се замисли дали няма да хване пневмония.
Докосна ръката на Тила и посочи брега. Този път тя кимна и го последва.
Лежаха на брега прегърнати и треперещи. Бяха постлали термокомбинезоните си като одеяла. След малко започнаха да поемат топлината им.
— Съжалявам, че се засмях.
Тя кимна, давайки му да разбере, че приема самия факт на извинението, без това да е равнозначно на прошка.
— Съгласи се, че е забавно: кукловодите, най-големите страхливци във Вселената, да се отнесат към хората и към кзинтите като към говеда от две различни породи. Не може да не са знаели какво рискуват — Луис разбираше, че става прекалено словоохотлив, но търсеше начин да обясни поведението си и да го оправдае. — И виж какво се е получило. Да се създаде един порядъчен кзинт не е лоша идея. Знам нещичко за войните ни с кзинтите и ми е известно, че са били доста свирепи. Прадедите на Говорителя щяха да направят Зигнамукликлик на прах и пепел. Говорителя не стори това.
— Но да развъждат хора с късмет… Не смяташ ли, че са направили грешка, като са ме превърнали в това, което съм?
— Тандж да го вземе, нима мислиш, че искам да те обидя? Опитвам се просто да кажа, че ми се вижда забавно. Още по-забавно е, защото е дело на кукловоди. Затова се засмях.
— Ти какво очакваш? И аз да почна да се хиля?
— Не, това би било прекалено.
— Добре е, ако наистина смяташ така…
Не го бе намразила заради смеха му. Сега търсеше успокоение, а не отмъщение. От топлината на комбинезоните идваше такова успокоение, също и от топлината на двете прегърнати тела.
Луис започна да гали Тила по гърба. Тя се отпусна.
— Бих искал отново да събера експедицията — каза той и усети, как при тези думи тялото й се напрегна. — Ти май не харесваш тази идея.
— Никак.
— Заради Несус ли?
— Мразя го! Ненавиждам го! Отнесъл се е с прадедите ми като с добитък!
След малко обаче Тила пак се успокои.
— Говорителя ще му види сметката веднага, ако реши да се появи, така че всичко е наред.
— А ако предположим, че аз успея да убедя Говорителя да позволи на Несус да се върне при нас?
— Как би могъл да постигнеш това?
— Допусни, че успея.
— Защо трябва да го правиш?
— Несус все още е собственик на „Далечният изстрел“. А „Далечният изстрел“ е единственото средство, с което човешкият род може да се придвижи до Магелановите облаци за по-малко от векове. Ако напуснем пръстеновия свят без Несус, няма да получим „Далечният изстрел“.
— Колко елементарно разсъждаваш, Луис!
— Виж какво, ти сама призна, че ако кукловодите не бяха въздействали по този начин на кзинтите, всички щяхме да бъдем кзинтски роби. Вярно е. Но ако кукловодите не бяха изменили законите за фертилитета, ти въобще нямаше да се родиш.