Тялото и все още продължаваше да е стегнато. Мислите й сякаш бяха изписани върху лицето. Очите й оставаха плътно затворени.
Луис не прекрати усилията си.
— Каквото и да са сторили кукловодите, било е много отдавна. Не умееш ли да забравяш и да прощаваш?
— Не!
Тя се отдръпна от него и от одеялата и влезе отново в ледената вода. Луис малко се поколеба, но я последва. Отново студен шок, отново изплуване на повърхността. Тила бе заела мястото си под водопада.
С усмивка го подкани да отиде при нея. Как можеше да променя така често настроението си?
— Твърде очарователен начин да кажеш на един мъж да млъкне! — засмя се той. Тила нямаше как да го чуе. Луис сам не можеше да чуе собствения си глас, заглушен от шума на водопада. Тя обаче също така беззвучно отвърна на смеха му и му подаде ръка.
— Доводите ти бяха глупави! — извика той.
Водата беше много студена. Единственият източник на топлина бе тялото на Тила. Коленичиха и се прегърнаха на скалата, почти достигаща повърхността.
Любовта бе прекрасна смесица от топлина и хлад. Любенето успокояваше. Не решаваше никакви проблеми, но помагаше да се избяга от тях.
Треперейки от студ, се върнаха при велосипедите. Луис не говореше. Бе разбрал нещо ново за Тила Браун.
Тя никога не се бе учила да отказва. Не умееше да дава отрицателен отговор и да държи на него. Не знаеше, подобно на други жени, как да отправя добре претеглени укори, шеговити или язвителни. В общуването си с хората Тила не се бе напатила достатъчно, за да се научи на тези неща.
Луис можеше да се държи надменно с нея и тя нямаше да знае как да му се противопостави. Щеше обаче по всяка вероятност да го намрази. Поради това той не каза нищо. Поради това и заради още една причина.
Не искаше да й причинява болка.
Хванати за ръце, вървяха мълчаливо, като закачливо се гъделичкаха с пръсти.
— Добре — обади се тя внезапно. — Ако можеш да убедиш Говорителя, нека Несус се върне.
— Благодаря — отвърна Луис, без да скрие изненадата си.
— Правя го само заради „Далечният изстрел“. Освен това мисля, че няма да успееш.
След малко и Говорещия с животни се върна при велосипедите. Този път устата му не бе окървавена. Когато стигна до своето превозно средство, не взе хапче против алергия, а „тухла“ с вкуса на топъл черен дроб.
„Могъщият ловец се завръща“ — помисли си Луис, но не изрече нищо на глас.
При кацането им небето бе мрачно. Сега, когато излетяха, продължаваше да е оловносиво. Луис започна да излага доводите си отново, този път по интеркома.
— Било е толкова отдавна!
— За накърнената чест няма давност, Луис, макар че, разбира се, ти не можеш да осъзнаеш това. А и от последиците най-много пострадахме ние. Защо Несус си подбра кзинт, който да пътува с него?
— Той вече ни каза.
— Защо се спря на Тила Браун? Сигурно Най-задния го е инструктирал да провери дали човеците вече притежават късмет като наследствено качество. И дали кзинтите са станали кротки. Спря се на мен, защото, в качеството ми на посланик при една особено арогантна раса, е смятал, че ще открие най-лесно кротостта, търсена от неговия народ.
— И за това съм мислил — каза Луис. Всъщност, той бе отишъл още по-далеч в предположенията си. Дали Несус не бе започнал разговора за примамките за звездни семена, за да сондира реакцията на Говорителя?
— Така или иначе, то няма значение. Заявявам, че не съм укротен.
— Няма ли да престанеш да използваш тази дума? Тя изкривява мисленето ти.
— Луис, защо вземаш страната на кукловода? Защо се стремиш към неговата компания?
„Уместни въпроси“ — помисли Луис. Кукловодът наистина заслужаваше малко да се поизпоти. Но ако едно негово подозрение се окажеше вярно, за Несус нямаше да има никаква опасност.
Дали всичко не се дължеше на симпатията, която Луис изпитваше към извънземните?
Или пък ставаше дума за нещо по-голямо? Кукловодът бе различен, а разликата е важно нещо. Човек на възрастта на Луис Ву щеше да изпита отегчение от живота, ако в този живот нямаше разнообразие. За него другаруването с извънземни бе жизнена необходимост.
Велосипедите се издигнаха, следвайки профила на планината.
— Необходимо ни е разнообразие на гледните точки — каза Луис Ву. — Намираме се в непозната обстановка, по-странна от всичко, което са виждали и хората, и кзинтите. Необходими са ни колкото се може повече гледни точки, за да можем да разберем какво става.
Тила беззвучно му изръкопляска. Добре казано! Луис й смигна в отговор. Много човешки начин на общуване, Говорителя положително нямаше да го схване.