Луис насочи лопатата към земята под ъгъл от тридесет градуса. Беше си поставил шлема от скафандъра.
Тъй като не бързаше, натисна само един от двата спусъка.
Ямата се образува почти веднага. Не можа да прецени бързината, тъй като още от първия миг се оказа обвит с прах. На мястото, където лъчът на инструмента се срещаше с повърхността, се бе завихрил малък ураган. Наведе се силно напред, за да не бъде съборен от вятъра.
В материята, попаднала в обсега на лъча, електронът се превръщаше в неутрална частица. Почвата и скалите, разпаднали се на атоми вследствие на взаимното отблъскване в ядрото, образуваха мъгла от моноатомен прах. Луис се поздрави загдето бе съобразил да си постави шлема.
След малко изключи дезинтегратора. Ямата изглеждаше достатъчно голяма, за да може да побере и тримата заедно с велосипедите им.
„Много бързо стана“ — помисли си. Опита се да си представи какво щеше да е, ако бе използвал едновременно двата лъча. Тогава можеше да има късо съединение, както се бе изразил деликатно кзинтът. В момента не бе настроен за подобни силни усещания.
Тила и Говорещия с животни бяха слезли от велосипедите. Виждаше се, че по-голямата част от тялото на кзинта бе обезкосмена. Големи ивици оранжева козина все още прикриваха седалището и очите му. Навсякъде другаде голата кожа бе придобила червеновиолетов цвят, осеяна с дълбоки рани. Тила го пръскаше с някаква течност, която побеляваше от допира с тялото.
Вонята на изгоряла козина и месо не позволяваше на Луис да се доближи.
Кзинтът го погледна.
— Отново мога да виждам, Луис.
— Радвам се да чуя това!
Наистина се бе разтревожил.
— Кукловодът е заредил аптечната с кзинтски военни медикаменти, много по-добри от гражданските. Не е било редно да има достъп до тях — гласът на Говорителя звучеше сърдито. Навярно бе заподозрял кукловода в даване на рушвети. И сигурно беше прав.
— Ще се обадя на Несус — каза Луис. Кзинтът вече бе покрит с бялата пяна от глава до пети и от него не се долавяше никаква миризма.
— Знам къде си — каза Луис на кукловода.
— Чудесно. И къде съм, Луис?
— Някъде зад нас. Веднага след като ми изчезна от полезрението, си се придвижил зад гърба ни. Тила и Говорителя не знаят това. Те не могат да разсъждават като кукловоди.
— Нима са очаквали един кукловод да им проправя път? Може би тогава е по-добре да продължават да мислят така. Каква всъщност е възможността да ми позволите да се върна при вас?
— Още е рано да говорим за това. Ще ти обясня защо те потърсих…
Луис разказа на кукловода за слънчогледите. Тъкмо започна да описва подробно как бе пострадал кзинтът, когато плоското лице на Несус падна под равнището на камерата на интеркома.
Той почака малко и след това го изключи. Беше уверен, че Несус няма да остане дълго в кататоническо състояние. Кукловодът проявяваше достатъчно разум, когато трябваше да се погрижи за живота си.
Оставаха още десет часа до изтичането на деня. Групата изчака преминаването им, скрита в окопа.
Говорителя предпочете да поспи през това време. Придружиха го и след това с помощта на друг спрей от аптечната му го приспаха. Бялата пяна, втвърдила се върху тялото му, вече бе придобила гумена еластичност.
— Това е единствената кзинтообразна топка в света — каза Тила.
Луис се опита да заспи и за известно време успя. Събуди се от ярката дневна светлина и видя до себе си релефната черна сянка от ръба на изкопа. Протегна се и се унесе отново.
По-късно се събуди, плувнал в студена пот. Сенки! Ако неволно си беше подал главата от изкопа, сега щеше да е изгорял!
Облаците обаче се бяха върнали, така че слънчогледите не можеха да му сторят нищо.
Най-сетне започна да се стъмва и Луис отиде да буди другите.
Летяха под облаците, тъй като бе жизнено важно да могат да наблюдават слънчогледите. Ако при наближаването на зората се окажеше, че те продължават да са отдолу, щеше да им се наложи да се крият още един ден.
От време на време Луис се снижаваше, за да огледа повърхността отблизо.
Ето, след час полет слънчогледите започнаха да се виждат по-нарядко. Достигнаха един район, където почти ги нямаше, срещаха се само полуразвити растения, настанили се сред обгорелите пънове на една неотдавна унищожена гора. И трева, която сякаш се опитваше да води борба с тях.
После настъпи моментът, когато всички слънчогледи изчезнаха.
И Луис най-сетне можа да заспи.
Спа като упоен. Все още бе тъмно, когато се събуди. Огледа се и видя светлинна пред себе си и леко в посоката на въртене.