— Да — отвърна Говорещия с животни. — Мисля, че те разбрах правилно. Не ми стана ясно обаче какъв смисъл влагаш в тази дума.
— Еволюцията води до оцеляването на най-жизнеспособните. В течение на няколкостотин кзинтски години най-жизнеспособни от вашия вид се оказаха тези, които проявиха предвидливостта и съобразителността да не водят войни срещу човешките същества. Резултатите са видими за всички. Вече близо две столетия между хората и кзинтите цари мир.
— Войната щеше да бъде безсмислена! Нямаше да е възможно да я спечелим.
— Това не попречи на твоите прадеди да я започнат.
Говорещия с животни отпи от топлия си бърбън. Опашката му, безкосмена и розова като на плъх, показваше смущение.
— Твоят вид понесе много жестоки удари — каза кукловодът. — Всички днешни кзинти са потомци на тези, които избегнаха смъртта във войните с хората. Някои от нас вече сериозно обсъждат възможността кзинтите да са развили в себе си сдържаност, необходима за общуването с раси, различни от тяхната.
— Така че си готов да рискуваш живота си, като пътуваш в компанията на кзинт?
— Готов съм — отвърна Несус и потръпна. — Мотивацията ми е много силна. Беше ми намекнато, че ако успея да докажа смелостта си, правейки важна услуга на своята раса, може и да ми се разреши да продължа рода си.
— Не оставам с чувството да ти е категорично обещано — каза Луис.
— Има и още една причина да включа кзинт в екипажа. Ще се озовем в странни светове, изпълнени с неизвестни опасности. Кой ще бъде в състояние да им се противопостави по-добре от един кзинт? Да ме защити?
— Да защитя един кукловод?
— Това нелепо ли ти звучи?
— Да — каза Говорещия с животни. — И гъделичка чувството ми за хумор. А какво ще речеш за този човек, за Луис Ву?
— Сътрудничеството ни с хората винаги е доказвало взаимна полза. Освен това, Луис Ву притежава умението да оцелява, макар понякога да изглежда лекомислен и безгрижен.
— Което е вярно, вярно си е. Лекомислен и безгрижен е. Предизвика ме на единоборство.
— Щеше ли да го приемеш, ако отсъстваше Хрот? Щеше ли да сториш зло на Луис?
— За какво? За да ме върнат в къщи разжалван ли, задето съм предизвикал крупен междурасов инцидент? Работата не е в това, нали?
— А може и да е. Луис и сега си е жив. А пък ти разбра, че не трябва да насилваш волята му чрез страх. Не вярваш ли в резултатите?
Луис дискретно замълча. Ако кукловодът бе решил да го похвали за неговото хладнокръвие, той лично нямаше нищо против.
— Ти ми описа собствените си мотиви — каза Говорещия с животни. — Кажи ми сега какви биха могли да бъдат моите. Кажи ми каква полза ще имам от съвместното пътуване с теб.
Деловият разговор започна.
Даже и за кукловодите хиперскоростната совалка „Квантум-2“ беше чудесия. Тя наистина бе в състояние да измине светлинна година за минута и четвърт, разстояние, за което на конвенционален апарат му бяха необходими три дни. Конвенционалните кораби обаче имаха и багажно отделение.
— Вградихме двигателя в корпус образец номер четири, най-големия, който се произвежда в нашите корабостроителници. След като обаче нашите учени и инженери си свършиха работата, оказа се, че хиперскоростните устройства запълниха цялото пространство. Така че по време на пътуването можем да се почувстваме малко притеснени.
— Експериментален кораб, значи — рече кзинтът. — Поне дали сте го изпробвали както трябва?
— Корабът извърши пътуване да граничния слой на галактиката и се върна обратно.
Оказа се, обаче, че това е единственият му полет досега. Кукловодите нямаше как да го изпробват сами или да помолят други раси да свършат това, тъй като вече бяха започнали своята миграция. Корабът не можеше да носи практически никакъв товар, макар диаметърът му да надвишаваше една миля. Освен това, беше в състояние да намалява скоростта си само когато се върнеше в нормалното пространство.
— На нас такъв кораб не ни трябва — каза Несус, — но на вас ще свърши работа. След като приключим мисията си, ще предадем кораба на екипажа заедно с техническата документация. Без съмнение, вие ще сте в състояние да го усъвършенствате.
— С този кораб ще си купя име — каза кзинтът. — Име. Трябва да го видя в действие.
— Ще го видиш в действие, когато отпътуваме.
— За такъв кораб Патриархът ще ми даде име. Сигурен съм, че ще го направи. Какво ли име да си избера? Как ти се вижда… — кзинтът измяучи нещо с много висок тон.
Кукловодът му отвърна на същия език.
На Луис му стана неприятно от това, че не може да следи разговора. Реши да ги остави да продължат, но след това се сети за нещо по-умно. Измъкна холограмата от джоба си, пресече стаята и хвърли снимката върху косматия скут на кзинта.