Явно, това помещение първоначално не е било замислено като кухня.
Какво е било в такъв случай? Склад? Прожекционна зала за триизмерна телевизия? По-скоро второто. Една от стените бе съвсем бяла и изглеждаше по-нова от останалите. На мокета се виждаха следи от столове или кресла, очевидно по-късно преместени оттам.
Ясно. Било е стая за развлечения. След това уредбата се е повредила и не е имало кой да я поправи. А после същото се е случило и с автокухнята.
По този начин голямото помещение за гледане на триизмерна телевизия се е превърнало в ръчно управлявана кухня. Сигурно по онова време такива кухни са били доста разпространени, след като никой не е съумял да поправи автоматичната. Продуктите са били доставяни с летящ камион.
А какво е станало, след като и камионите са започнали да се развалят? Един по един?
Луис излезе.
Най-сетне се оказа в банкетната зала, при единствения надежден източник на храна в замъка. Поръча една тухла на кухненското устройство, вградено във велосипеда.
Тъкмо привършваше закуската си, когато влезе Говорещия с животни. Трябва да бе прималял от глад, защото веднага си поръча три тъмночервени тухли и ги погълна на девет залъка. Едва тогава се обърна към Луис.
Вече не беше призрачнобял. През нощта пяната бе престанала да го лекува и се бе излющила от тялото. Кожата му сега бе розова, лъскава и със здрав вид. Тук-там целостта й бе все още нарушена от няколко сиви ивици зарастваща тъкан и гъстата мрежа на виолетовите вени.
— Ела с мен — заповяда кзинтът. — Открих помещение, в което има карти.
Глава шестнадесета
ПОМЕЩЕНИЕТО С КАРТИТЕ
Помещението, както можеше и да се очаква, се намираше в най-горната част на замъка. Луис се задъхваше от изкачването и не му беше лесно да не изостава от Говорителя. Кзинтът не тичаше, но се придвижваше със скорост, по-голяма от тази на който и да е човек.
Луис стигна до площадката на най-горния етаж тъкмо когато Говорителя с трясък разтвори двойната врата пред него.
През процепа на вратата съзря хоризонтална мастиленочерна ивица, осем инча широка и висяща три фута над пода. Насочи погледа си отвъд нея, за да потърси с очи подобна, но светлосиня на цвят, нашарена от сенките на нощта. И я откри.
Застанал до вратата, той започна да осмисля подробностите. Миниатюрният пръстенов свят имаше размери почти като тези на стаята, която бе с диаметър от може би сто и двадесет фута. Над пръстенообразната карта се намираше правоъгълен екран, масивен на вид, но направен така, че да може да се върти.
Високо на стената имаше десет също въртящи се глобуса. Бяха различни по размери и се движеха с различна скорост, но всеки един от тях притежаваше добре познатата му разцветка на подобен на Земята свят, наситеносин и с размазана бяла глазура. Под всеки глобус се мъдреше отделна конусообразна карта
— Прекарах тук цялата нощ в работа — рече Говорителя, оказал се вече зад екрана. — Много неща имам да ти разправям. Ела.
Луис насмалко щеше да се наведе, за да се промуши под пръстена. Спря го обаче една мисъл. Човекът с ястребовите черти, стоящ на трона в банкетната зала, никога нямаше да се наведе, дори и когато влиза в това светилище. Луис се запъти изправен към пръстена и го пресече, тъй като той представляваше холографско изображение.
Застана зад кзинта.
Екранът бе обграден от контролни табла. Всички копчета по него бяха големи, направени от масивно сребро и изобразяващи главите на животни. Върху самите табла имаше много сложни орнаменти. „За хубост ли са го направили така? — запита се Луис. — Или е признак на упадък!“
Екранът светеше, но не показваше никакво увеличение. На него бе това, което се виждаше от пръстеновия свят, наблюдаван от орбитата на засенчващите плоскости. Луис почувства, че гледката му е позната.
— Веднъж вече го фокусирах — каза кзинтът. — Я да видя дали си спомням добре… — докосна едно копче и увеличението бе постигнато така бързо, че Луис неволно ахна. — Искам да ти покажа стената на ръба. Така… — кзинтът натисна друго копче със свиреп вид и панорамата се отмести. Вече надничаха отвъд ръба на пръстеновия свят.
Някъде имаше монтирани телескопи, които им разкриваха тази гледка. Къде ли бяха поставени? Върху засенчващите плоскости?
Наблюдаваха високите хиляда мили планини, които продължаваха да се увеличават благодарение на фината настройка, използвана от кзинта. Луис се удиви колко рязко планините, които, ако се изключат размерите им, имаха съвсем обичаен вид, се срязваха като с нож от черната сянка на космоса.