— Не, благодаря. И какво се е случило?
В гласа на събеседника му се прокрадна напевност. Навярно бе чувал и разказвал тази история много пъти.
— Небесата са били изградени от Строителите едновременно с нашия свят и с Дъгата. Който управлява Небесата, управлява едновременно и земята от единия до другия й край. Зрилир управлявал дълго време, стреляйки със слънчев огън от Небесата, когато бил недоволен. След това някои започнали да подозират, че той повече не разполага с такъв огън. Народът престанал да му се подчинява и да му изпраща храна. После съборили статуята му. В отговор на това, ангелите на Зрилир започнали да хвърлят камъни от височината, но това само разсмяло хората. Настъпил ден, когато народът се опитал да щурмува Небесата, като се изкачи по витата стълба. Зрилир обаче я съборил. След това ангелите му напуснали Небесата с летящи колесници.
— Сетне — продължи жрецът — хората изпитали съжаление за това, че Зрилир ги напуснал. Небето оттогава останало винаги мрачно, а реколтата слаба. Често сме се молели Зрилир да се завърне…
— Имаш ли представа доколко точна е тази легенда?
— Отричах истинността й до тази сутрин, когато ти се спусна от Небесата. Чувствам се много неловко, Строителю. Може би Зрилир е решил да си дойде и е изпратил първо незаконния си син да му разчисти пътя от фалшиви пророци.
— Ако си обръсна и главата, това ще помогне ли?
— Не. Задай още въпроси, ако имаш.
— Какво можеш да кажеш за разрухата на цивилизацията на пръстеновия свят?
— Нима цивилизацията ще бъде разрушена?
Луис въздъхна и реши да огледа олтара.
Той заемаше центъра на пиедестала, върху който стояха. Бе направен от тъмно дърво. Плоската му правоъгълна повърхност представляваше дърворезба, изобразяваща хълмове, реки и едно езеро. Двата и края бяха повдигнати нагоре. Другите две страни, по-късите, бяха свързани със златна параболоидна дъга. Всъщност, дъгата бе само позлатена. От връхната й част обаче висеше, закачена на конец, малка топка от масивно полирано злато.
— Нима цивилизацията наистина е застрашена? Толкова много неща се случиха. Ти дойде и едновременно започна да пада слънчевият конец. Нали е тъй? Нима и слънцето ще падне върху нас?
— Много се съмнявам. Думата ти май е за кабела, който пада от сутринта.
— Да. От нашата религия знаем, че Слънцето е закачено за Дъгата с много здрав конец. Наистина е такъв. Едно момиче се опита да завърже възел от него и той й сряза пръстите.
— Нищо няма да падне — успокои го Луис. „Няма да паднат и засенчващите плоскости — каза си наум. — Даже и да се прережат всички свързващи ги конци, плоскостите няма да се стоварят върху пръстеновия свят.“ Невъзможно бе Строителите да не им бяха осигурили устойчива орбита във вътрешността на пръстена.
Без особена надежда зададе нов въпрос.
— Известно ли ти е как действа транспортната система по ръба?
Веднага усети, че нещо не е наред. Какво беше то?
— Би ли повторил думите си, ако обичаш? — каза жрецът.
Луис ги повтори.
— Не — рече другият. — Говорещият ти предмет първия път спомена нещо различно. Нещо непозволено.
— Интересно — промърмори Луис и се вслуша в диска.
— Каза, че използваш непозволена дължина на вълната в нарушение на… не разбрах останалото. Най-добре е да прекратим нашия разговор, защото ти събуди древни и злокобни сили…
Дискът продължаваше да превежда:
— …използвате непозволена дължина на вълната в нарушение на правило номер дванадесет. Смущавате поддържащите системи. Спрете предаването.
Следващите думи на жреца не бяха преведени. Дискът изведнъж се нагорещи до червено в ръката на Луис и той веднага го запокити колкото се може по-далеч от себе си. Бе нажежен вече до бяло и светеше ярко, когато падна върху земята и, доколкото той успя да види, не засегна никого. Едва сега усети болка и се просълзи от нея.
Видя как жрецът му се кланя, официално и достолепно.
Поклони се и той, също с безизразно лице. Тъй като през цялото време не бе слязъл от велосипеда си, бързо се понесе към Небесата.
Когато реши, че вече никой не може да види лицето му, изрева от болка и използва дума, която веднъж бе чул на Вундерланд от човек, изтървал на пода съд от хилядогодишен стойбенски кристал.
Глава осемнадесета
ОКОТО НА БУРЯТА
След като напуснаха Небесата, велосипедите се понесоха в посока към пристана. Летяха под стоманено-сивия похлупак, който в тези места служеше за небе. При срещата със слънчогледите им бе спасил живота, но сега действаше подтискащо.