Луис докосна три бутона на таблото, за да стабилизира височината на полета. Трябваше да внимава много, защото дясната му ръка бе почти напълно изтръпнала от медикаментите и от изгарянията по върховете на пръстите. Разглеждаше я с мисълта, че би могло да бъде и по-лошо.
На таблото се появи кзинтът.
— Луис, като че ли не искаш да се качим над облаците?
— Можем да пропуснем нещо важно. Отгоре няма да виждаме повърхността.
— Нали имаме карти?
— Ще разберем ли от тях къде има други слънчогледови полета?
— Прав си — каза кзинтът и изключи интеркома.
Говорителя и Тила не си бяха губили времето, докато Луис, някъде далеч под тях, бе беседвал с един бръснат свещеник. Бяха направили контурни карти на пътя им към стената, обозначавайки и градовете.
Тъкмо тогава нещо бе решило, че използват непозволена честота. За кого беше запазена тя, с каква цел и откога? Защо никой не бе протестирал до този момент? Луис реши, че това ще е някаква изоставена машина, нещо подобно на унищожителя на метеорити, който бе стрелял по „Лъжецът“. Вероятно обаче, за разлика от него, се включваше само от време на време. Дискът на кзинта също се бе нажежил до червено и залепнал на ръката му. Щяха да минат дни, преди да може отново да я използва, дори и с помощта на вълшебните военни медикаменти. Бе засегната мускулната му тъкан.
От картите сигурно щеше да има полза. Вероятно цивилизацията би се възродила първо в големите градове. При преминаването си над тях, малката флотилия щеше да търси светлини и следи от дим. Позивното копче на Несус светеше на таблото поне от два часа. Луис реши да се отзове на повикването.
По движенията на рошавата грива на кукловода разбра, че дишането му е равномерно. Зачуди се дали не е решил пак да изпадне в кататонично състояние. Несус обаче надигна триъгълна глава и пропя:
— Здравей, Луис! Какво ново има?
— Открихме плаваща сграда с карти — отвърна той. След това му разказа за замъка, за помещението с картите, за екрана и глобусите, за свещеника и приказките му. Отговори на доста въпроси и по едно време се сети да зададе един.
— Я ми кажи дали твоят преводач работи.
— Не, Луис. Преди малко уредът се нажежи до бяло пред очите ми и много ме уплаши. Ако бях набрал смелост, щях да премина в кататонично състояние.
— Е, и другите станаха на нищо. Дискът на Тила прогори калъфа си и дамгоса велосипеда. Говорителя и аз си поопарихме ръцете. Знаеш ли, че май ще трябва да научим езика на пръстеновия свят?
— Разбирам.
— Много ми се искаше да чуя от стареца някакво обяснение за разрухата на тукашната цивилизация. Дойде ми наум, че… — и Луис изложи на кукловода хипотезата си за мутацията на бактериите.
— Възможно е — каза Несус. — Ако обаче са изгубили тайната на трансмутацията, никога не биха могли пак да стъпят на краката си.
— Защо мислиш така?
— Огледай се около себе си, Луис. Какво виждаш?
Луис се огледа. Видя как някъде пред него се завихряше гръмотевична буря. Видя хълмове и долини, и отдалечен град. Видя два планински върха, оголени в най-високата си част, където мътно лъщеше мръсносивия материал, от който бе направена основата на пръстена.
— Кацни някъде в пръстеновия свят и копай. Какво ще откриеш?
— Почва — отвърна Луис. — И какво от това?
— А сетне?
— Сетне ще открия още почва. И скали. И основата на пръстена — отвърна той.
Пейзажът започна да се изменя. Буреносните облаци, градът зад тях и този встрани от тях, блясъкът в безкрайния хоризонт, който можеше да бъде и море, и слънчогледово поле, всичко това, взето вкупом, му помогна да осъзнае, че лети над черупка. Разликата между една обикновена планета и това нещо бе като разликата между човешко лице и безизразна гумена маска.
— Копай на която и да е планета — продължаваше кукловодът — и накрая ще стигнеш до някаква метална руда. Тук ще изровиш четиридесет фута почва, а сетне — основата на пръстена. Този материал не може да се използва. Ако някой миньор все пак успее да го пробие, ще достигне до вакуум, което едва ли ще е най-добрата награда за труда му.
— Ако на пръстена е разположена цивилизацията, способна да го построи — още по-убеждаващо каза Несус, — тя непременно трябва да познава евтината трансмутация. Лишат ли се от тази технология — няма значение как — какво още им остане? Не биха могли да разчитат на метали или руди. Металът върху пръстена ще бъде използван за машини, които в крайна сметка ще се превърнат в ръжда. И способността им да пътуват до други планети не би им помогнала, защото около тяхната звезда не е останало нищо, което може да се използва. Цивилизацията им в крайна сметка би се сгромолясала, без повече да е в състояние да се изправи.