— Разбирам.
— Много ми се искаше да чуя от стареца някакво обяснение за разрухата на тукашната цивилизация. Дойде ми наум, че… — и Луис изложи на кукловода хипотезата си за мутацията на бактериите.
— Възможно е — каза Несус. — Ако обаче са изгубили тайната на трансмутацията, никога не биха могли пак да стъпят на краката си.
— Защо мислиш така?
— Огледай се около себе си, Луис. Какво виждаш?
Луис се огледа. Видя как някъде пред него се завихряше гръмотевична буря. Видя хълмове и долини, и отдалечен град. Видя два планински върха, оголени в най-високата си част, където мътно лъщеше мръсносивия материал, от който бе направена основата на пръстена.
— Кацни някъде в пръстеновия свят и копай. Какво ще откриеш?
— Почва — отвърна Луис. — И какво от това?
— А сетне?
— Сетне ще открия още почва. И скали. И основата на пръстена — отвърна той.
Пейзажът започна да се изменя. Буреносните облаци, градът зад тях и този встрани от тях, блясъкът в безкрайния хоризонт, който можеше да бъде и море, и слънчогледово поле, всичко това, взето вкупом, му помогна да осъзнае, че лети над черупка. Разликата между една обикновена планета и това нещо бе като разликата между човешко лице и безизразна гумена маска.
— Копай на която и да е планета — продължаваше кукловодът — и накрая ще стигнеш до някаква метална руда. Тук ще изровиш четиридесет фута почва, а сетне — основата на пръстена. Този материал не може да се използва. Ако някой миньор все пак успее да го пробие, ще достигне до вакуум, което едва ли ще е най-добрата награда за труда му.
— Ако на пръстена е разположена цивилизацията, способна да го построи — още по-убеждаващо каза Несус, — тя непременно трябва да познава евтината трансмутация. Лишат ли се от тази технология — няма значение как — какво още им остане? Не биха могли да разчитат на метали или руди. Металът върху пръстена ще бъде използван за машини, които в крайна сметка ще се превърнат в ръжда. И способността им да пътуват до други планети не би им помогнала, защото около тяхната звезда не е останало нищо, което може да се използва. Цивилизацията им в крайна сметка би се сгромолясала, без повече да е в състояние да се изправи.
— Кога направи всички тези изводи? — тихо попита Луис.
— Неотдавна. Те, впрочем, нямат отношение към нашето оцеляване.
— Значи, заради това не си ги споделял с нас. Разбирам те — каза Луис. Дълги часове бе разсъждавал над подобни въпроси, а сега всичко му се видя кристално ясно. Какъв страшен капан за разумни същества!
Той отново погледна пред себе си и почти не успя да забележи изчезването на кукловода. Буреносното образувание бе близо. Защитните полета вероятно щяха да се справят с него, но все пак…
Най-добре ще е да прелетят отгоре му, реши Луис и изтегли една ръчка към себе си. Велосипедите се насочиха към сивия капак на този свят, към облаците, които закриваха пространството над главите им още щом бяха достигнали кулата с небесното име.
Умът на Луис работеше на празни обороти.
Научаването на чужд език отнема много време. Научаването на нов език при всяко кацане е невъзможно. Въпросът придобиваше ключово значение. Колко време бе минало, откакто туземците бяха потънали във варварството? Колко време бе изтекло, откакто всички те бяха използвали един и същ език? В каква степен различните местни езици се бяха отклонили от общия първоначален?
Вселената се размъти и след това посивя напълно. Бяха навлезли в облаците. Ивици мъгла обвиха силовото поле на велосипеда на Луис. След малко всички бяха облети от слънчева светлина.
Някъде сред неясния хоризонт едно огромно синьо око се впери в Луис Ву.
Ако главата на Бог имаше размерите на земната Луна, окото щеше напълно да й подхожда.
Луис не можа веднага да осъзнае какво точно вижда. Мозъкът му категорично отказваше да повярва. След това цялата картина се опита да изчезне, подобно на зле осветена холограма.
Ушите му чуха или по-скоро усетиха нечий писък.
Мъртъв ли съм? — запита се той.
Несус ли вика така? — беше вторият въпрос.
Елиминира го.
Това бе Тила. Същата Тила, която през целия си живот не се беше уплашвала от нищо. Бе закрила лицето си с ръце и се криеше от погледа на огромното синьо око.
То се намираше пред тях, в посока към пристана. Стори му се, че приближава.
Мъртъв ли съм? Създателят решил ли е вече да ме съди? Кой Създател?