Най-сетне настъпи мигът, в който Луис Ву трябваше да обясни на самия себе си в кой Създател вярва. И дали въобще вярва в създатели.
Окото бе синьо и бяло. С бяла вежда и тъмна зеница. Белият цвят бе породен от облаците, синият — от разстоянието. Приличаше на част от небето.
— Луис! — изкрещя Тила. — Направи нещо!
Това, което виждам, не се случва. Гърлото на Луис се бе превърнало в парче лед. Мисълта му се луташе във вътрешността на черепа като хванато в плен създание. Вселената наистина е огромна, но някои неща все пак са невъзможни.
— Луис?
Той успя да намери гласа си.
— Говорителю, чуваш ли ме? Какво виждаш?
Кзинтът не отговори веднага. Гласът му бе изпълнен с необичайно за него равнодушие.
— Едно огромно човешко око пред нас.
— Човешко?
— Да. Ти не го ли виждаш?
Думата, която Луис в никой случай нямаше да използва, определи смисъла на случилото се. Човешко. Човешко око. Ако окото беше свръхестествено, то Говорителя щеше да го приеме за кзинтско. Или пък нямаше да го оприличи на нищо познато. „Значи, това е природно явление — каза си Луис. — Не може да не е природно явление.“ Тила го погледна с надежда.
Защо обаче окото ги привличаше към себе си? Той премести командния лост надясно. Велосипедите поеха курс към посоката на въртенето.
— Това не е нашият курс — реагира веднага Говорещия с животни. — Или ни върни на стария, или остави групата под мое командване.
— Да не би да си решил да преминем през това нещо?
— Твърде голямо е, за да го заобикаляме.
— Не е по-голямо от кратера Платон. Може да го заобиколим само за около час. Защо да рискуваме?
— Слушай, ако си се уплашил, напусни групата. Обиколи окото и ще се срещнем от другата страна. Тила, ти също можеш да го последваш, ако желаеш. Аз ще премина през окото.
— Защо? — попита Луис с дрезгав глас. — Защо си решил че това… случайно атмосферно образувание представлява предизвикателство към твоето мъжество?
— Моето какво? Луис, едва ли някой поставя под съмнение способността ми да се възпроизвеждам. Предизвикателство има към смелостта ми.
— Защо?
Велосипедите продължаваха да разсичат небето със скорост от хиляда и двеста мили в час.
— Какво може да предизвика смелостта ти? Дължиш ми отговор. Поставяш под заплаха нашия живот.
— Не е вярно. Вие можете да заобиколите окото.
— А после как ще те открием?
Кзинтът размисли.
— Имаш право. Ти чул ли си нещо за ереста на проповедника Кдапт?
— Не.
— В мрачните дни, които последваха след Четвъртата схватка с хората, лудият проповедник Кдапт създаде нова религия. Наложи се да бъде убит лично от Патриарха в единоборство, тъй като родовото му име му даваше право на това. Еретическото учение обаче е живо до ден-днешен. Проповедникът Кдапт вярваше, че Бог, Създателя, е направил човека по свой образ и подобие.
— По свой образ и подобие? Но… нали проповедикът Кдапт е бил кзинт?
— Да. Обаче вие продължавахте да печелите, Луис. Вие надделяхте и в четирите схватки, състояли се в течение на три века. По време на молитва последователите на Кдапт слагаха на лицата си маски от човешка кожа. Мислеха, че по този начин ще успеят да заблудят Създателя. Поне дотогава, докато спечелят войната.
— И когато ти видя това око, втренчило се в нас…
— Да.
— Боже мой!
— Готов съм да се обзаложа, че моята теория е по-близо до истината от твоята. Случайно атмосферно образувание! Не се шегувай, Луис.
Мозъкът на Луис Ву отново заработи.
— Добре. Отказвам се от думата „случайно“. Възможно е това да е творение на строителите на пръстена. Да са го използвали като пътепоказател или с някаква друга цел.
— Пътепоказател към какво?
— Откъде мога да знам? Навярно към нещо много голямо. Към някакъв увеселителен парк. Към църква или нещо друго от този род. Разполагали са с колкото искаш техника и пространство. Това око би могло да има всякакви предназначения.
— Може да е и затвор за подслушвачи — каза Тила, доловила духа на разговора. — Или школа за частни детективи. Или таблица за настройка на гигантски триизмерен телевизор. И аз се уплаших като теб, Говорителю — гласът й отново бе станал нормален. — Помислих си, че е… сама не знам какво. Но съм с теб, Говорителю. Ще преминем през окото заедно.
— Много добре, Тила.
— Мнозинството винаги е разумно — каза Луис. — Ще се обадя на Несус.
— За бога, да! Сигурно вече го е пресякъл или заобиколил.