— Но тези въздействия са толкова слаби!
— Така е Луис, обаче други въздействия няма. Няма какво друго да влияе на процеса или да го спре. Нищо чудно да е продължавал хилядолетия, докато е образувал това, което сега виждаш.
— Да… — Видяното вече не го плашеше както преди. Кукловодът го убеди, че не може да бъде нищо друго, освен буря. А и бе оцветено като буреносно образувание — имаше и бели, блестящи от слънцето облаци, и тъмни, че и „око“ — същото, което Луис първоначално бе уподобил на зеница.
— Разбира се, въпросът е къде отива въздухът. Защо той изчезва в близост до центъра на бурята?
— Може би там все още работи някаква помпа.
— Съмнявам се в това, Луис. Ако беше така, би трябвало въздушните смущения в този район да са предварително планирани.
— И?
— Не забеляза ли наличието на местности, където ерозията е така силна, че почвата и даже скалната маса ги няма и се вижда материалът на основата на пръстена? Подобна ерозия не може да бъде планирана. Забеляза ли, че колкото повече се доближаваме до окото, толкова по-често се срещат такива местности? Тази буря сигурно е нарушила нормалния климат на десетки хиляди мили около себе си. Увредила е район, по-голям от твоя или моя свят.
Този път Луис подсвирна.
— Тандж да го вземе! Сега разбирам. В близост до центъра на бурята основата на пръстена трябва да е била пробита от метеорит.
— Така е. Схващаш ли важността на извода си? Основата на пръстена може да бъде пробита.
— Не и от оръжията, с които разполагаме ние.
— Правилно. Но въпреки това трябва да проверим дали има пробойна.
Луис реши, че обхваналият го преди малко прилив на суеверие е изчезнал в миналото. Спокойствието, породено от анализа на кукловода, бе силно заразително.
Той погледна безстрашно окото и каза:
— Трябва да видим какво става там. Как мислиш, дали е безопасно да преминем през зеницата?
— Тя не би трябвало да представлява нищо друго, освен чист и неподвижен въздух, макар и малко разреден.
— Хубаво. Ще предам добрата новина и на останалите. Всички ще преминем през бурята.
Започна да се стъмва, когато наближиха зеницата. Дали това бе предизвикано от настъпването на нощта? Невъзможно бе да се определи. Сгъстяващите се облаци сами пораждаха достатъчно мрак.
Окото бе дълго сто мили и високо около четиридесет. Продължаваше да се синее. Отделните въздушни потоци и вихрушки вече можеха да се различат. Видяха го такова, каквото всъщност беше — кръстоска на ветрове, придали на околния въздух причудлива форма.
Все още обаче бурята приличаше на око.
Стори им се, че падат в зеницата на Бога. Визуалният ефект бе едновременно ужасяващ, смущаващ и комичен. Луис бе в състояние да се смее и да крещи от ужас. Както и да даде заден ход. Нали всъщност беше достатъчен един наблюдател, за да се изясни дали на основата на пръстена има дупка? Той лично можеше да мине и по обиколен път…
Оказаха се вътре.
Летяха в черен коридор, осветен от светкавици. Мълниите пред тях, зад тях и от всички страни се образуваха почти без пауза. Въздухът наоколо бе ясен. Отвъд зеницата се носеха тъмни облаци — със скорост, надвишаваща тази на урагана.
— Тревопасният е бил прав — изрева кзинтът. — Оказа се просто буря.
— Странна работа. От всички ни той бе единственият, който не се паникьоса, когато видя окото. Обзалагам се, че кукловодите не са суеверни! — извика Луис.
— Виждам нещо пред нас! — обади се Тила. Нещото бе вдлъбнатина в дъното на тунела. Луис се напрегна и постави ръката си върху контролния лост. Не можеше да знае какво течение има под вдлъбнатината.
Не бе обаче така разтревожен, както преди попадането в окото. Какво можеше да им се случи там, където дори един кукловод се чувства спокоен?
Докато се доближаваха, облаците и мълниите продължаваха да кръжат около тях.
Задействаха спирачките и се задържаха над вдлъбнатината, докато двигателите на велосипедите им противодействаха на всмукващия ефект. Ревът на бурята проби защитното поле и достигна до слуха им.
Гледаха сякаш в ръкав. Очевидно, въздухът изчезваше именно там, но не можеха да разберат дали се изпомпва от нещо или просто бива изхвърлян навън, към звездите, през пробитото дъно на пръстеновия свят. Не можеха да видят много.
Луис не успя да забележи кога точно Тила изгуби контрол над велосипеда си. Бе твърде далеч от нея и пропусна мига да погледне надолу. Видя как някаква малка люспица хлътна в ръкава, но не се замисли над този факт.
След това чу вика й, заглушен от рева на бурята.