Лицето й се виждаше ясно на екрана на интеркома. Тя гледаше надолу и явно бе ужасена.
— Какво има? — успя да попита той.
Чу само част от отговора й: „…ме хвана!“
Той също погледна надолу.
Конусообразният ръкав се виждаше ясно. Бе странно осветен — не от светкавиците, а от ефекта на катодовите лъчи, причинени от разликите в заряда на електрическите полета при почти пълен вакуум. Долу зърна някаква точица… нещо, което можеше да бъде и велосипед, стига ездачът му да бе достатъчно глупав да се завре в този въртоп, само и само за да може да огледа по-отблизо отвора към открития космос.
Луис се почувства зле. Не можеше да направи нищо, абсолютно нищо. Отмести поглед встрани.
Срещна погледа на Тила на екрана. Съвсем ясно бе, че тя вижда нещо ужасяващо. А от носа й течеше кръв.
Видя как ужасът изцеди живота от нейното лице и му придава онзи израз на спокойствие, присъщ на труповете. Още малко и щеше да припадне. Кислородна недостатъчност? Защитният екран бе в състояние да предотврати изтичането на въздуха, но трябваше да се програмира.
Неизгубила напълно съзнание, тя погледна Луис Ву. „Направи нещо! — умоляваха го очите й… — Направи нещо!“
Главата й се удари в таблото.
Луис бе захапал долната си устна и усещаше вкуса на собствената си кръв. Погледна в осветения сякаш от неон ръкав и разбра, че той отвратително наподобява водовъртежа, образуващ се в отвора на отпушена вана. Видя и малката люспица, в която се бе превърнал велосипедът, отдалечаващ се от него със спиралообразно движение по стената на ръкава.
Секунди след това видя и следите от пара, някъде далеч надолу в окото на хоризонталния ураган. Нещо като къса бяла нишка с остър връх. Не се усъмни дори за миг, че това бе велосипедът на Тила.
— Какво се случи? — попита Говорителя.
Луис, без желание да разговаря, поклати глава. Чувстваше се затъпял. Разумът му като да бе направил късо съединение и мислите безпомощно се въртяха в кръг.
На екрана на интеркома се виждаше най-вече косата на Тила. Тя бе изпаднала в безсъзнание, оставена на милостта на неконтролирания велосипед, движещ се с бързина, два пъти по-голяма от тази на звука. Някой наистина трябваше да направи нещо…
— Но тя насмалко щеше да загине, Луис. Възможно ли е Несус да е задействал контролно устройство, за което да не знаем нищо?
— Не, по-скоро ми се струва, че… не.
— Все пак, трябва да научим какво се е случило — рече Говорителя.
— Ти видя какво се случи! Тя припадна, главата й се удари в командното табло и велосипедът се измъкна с огромна скорост от този въртоп. С челото си е включила точно тези копчета, които е трябвало.
— Глупости.
— Ъхъ — Луис искаше да заспи, да престане да мисли.
— Сам разсъди каква е вероятността за това — изведнъж кзинтът сякаш си спомни нещо и остана с отворена уста, докато размишляваше над него. Накрая произнесе присъдата си. — Невъзможно е.
— Ъхъ.
— Тя нямаше да бъде избрана за член на нашата група. Ако късметът й работеше поне частично, Несус никога нямаше да я намери. Щеше да си остане на Земята.
Мълнии осветиха безкрайно дългия тунел на буреносния облак. Някъде напред се забелязваше тъмна линия — следата от изпаренията, оставена от велосипеда на Тила. Самият велосипед обаче не се виждаше никакъв.
— Освен това, Луис, едва ли щяхме да катастрофираме над пръстеновия свят.
— И аз все още мисля за същото.
— По-добре помисли как да спасим живота й.
Луис кимна. Без да бърза, натисна копчето, с което щеше да се свърже с Несус. Кзинтът никога нямаше да направи това.
Кукловодът отговори веднага, сякаш бе очаквал повикването. Учуден, Луис забеляза, че кзинтът бе останал включен в линията.
— Изглежда, че и двамата сгрешихме в предположенията си за Тила — каза Несус.
— Тя се движи на аварийна мощност. Ударът й с чело не би бил достатъчен за включването на необходимите устройства. Първо трябва да задейства свръхускорението. Не виждам как може да стори това случайно.
— Къде е разположено то? — попита Луис и изчака кукловодът да му го покаже. — Може да си е пъхнала вътре пръста ей тъй, от любопитство.
— Наистина ли мислиш така?
Говорещия с животни изпревари отговора на Луис.
— Какво обаче да направим ние?
— Когато се свести, нека ми се обади — отвърна бодро Несус. — Ще й покажа как да се върне на нормална скорост и да ни открие.
— Значи, дотогава не сме в състояние да сторим нищо?
— Правилно. Съществува опасност горивото на двигателите да се изчерпи. Велосипедът обаче е устроен да избягва всички препятствия, така че няма опасност да катастрофира. Сега тя се отдалечава от нас със скорост, около четири пъти по-голяма от звуковата. Единственото, което би могло да я застраши, е кислородният глад, увреждащ мозъчната тъкан. Вярвам обаче, че подобна опасност за нея не съществува.