— Защо? Кислородният глад действително е много опасен.
— Твърде голям късмет има, за да й се случи такова нещо — отвърна Несус.
Глава осемнадесета
ПАТИЛАТА НА ТИЛА БРАУН
Когато излязоха от окото на бурята, беше тъмна нощ. Не се виждаха звезди, но бледосинята светлина на дъгата пробиваше тук-там облачната покривка.
— Размислих — каза Говорителя. — Несус, можеш да се присъединиш отново към нас, ако пожелаеш.
— Ще го сторя — отвърна кукловодът.
— Необходима ни е прозорливостта на твоята раса, а ти показа голяма прозорливост. Разбира се, не очаквай да забравя престъплението, което твоята раса е извършила спрямо моята.
— Не бих желал да се бъркам в паметта ти, Говорителю.
Луис Ву не успя да забележи тази победа на практицизма над чувството за чест, на разума над ксенофобията. Там, където облачната покривка се сливаше с безкрайния хоризонт, той потърси следа от велосипеда на Тила. Следа обаче нямаше.
Тя все още беше в безсъзнание и това се виждаше от образа й на интеркома.
— Тила! — изкрещя Луис, но не получи отговор.
— Сгрешихме в оценката си за нея — каза Несус, — макар все още да не мога да разбера защо. Ако късметът й наистина е толкова голям, защо трябваше да катастрофираме?
— Точно това обяснявах на Луис.
— Но — продължи кукловодът, — ако пък няма късмет, как е успяла да задейства аварийната скорост? Струва ми се, че бях прав от самото начало. Тила Браун има психически късмет.
— Защо в такъв случай успя да я включиш в експедицията? Защо „Лъжецът“ катастрофира? Я отговори!
— Престанете — каза Луис.
Не му обърнаха внимание.
— На късмета й определено не може да се разчита — каза Несус.
— Ако той и беше изневерил само един-единствен път, щеше вече да е мъртва.
— Ако беше мъртва или ранена, нямаше да спра избора си на нея. Трябва да отчетем и възможността за съвпадения, Говорителю — каза Несус. — Не можеш да отречеш, че законът за вероятностите допуска такива съвпадения.
— Но не и вълшебства. Не вярвам във възможността да бъде отгледана порода създания с късмет.
— Ще повярваш — обади се отново Луис.
Този път го чуха и той продължи.
— Трябваше да се досетя много по-рано за това, и то не защото се разминаваше с катастрофите. Трябваше да се взра повече в малките неща, които определят личността й. Тя е жена с късмет, Говорителю, слушай, като ти казвам!
— Луис, как можеш да вярваш на такива глупости?
— Никога не е била наранявана през живота си. Никога.
— Откъде знаеш?
— Знам. Тя познава всичко, свързано с удоволствието, и нищо, свързано с болката. Помниш ли какво те попита, когато слънчогледите те обгориха? Дали можеш да виждаш. Ти й отговори, че си ослепял, а тя те попита дали можеш да виждаш. Не ти повярва.
— Помниш ли — добави той след миг — какво стана веднага след катастрофата? Опита се да тръгне едва ли не боса върху склон от нагорещена лава.
— Тя не е много умна, Луис.
— Умна е, тандж да го вземе! Работата е там, че никога не е била наранявана. След като се опари, изтича от склона, стъпи върху повърхност, десет пъти по-хлъзгава от лед, но не падна.
— Не сте забелязали и други подробности — продължи Луис. — Достатъчно е само да погледнете вървежа й. Тромав е. Всеки момент ти се струва, че ще се препъне и ще падне. Но не го прави. Никога не удря предмети с лактите си. Никога не разлива и не изпуска нищо. При това, без да се старае. Вие не го ли забелязахте досега?
— Това е трудно да се забележи от разумни създания, които не са хора — рече Говорителя със съмнение. — Би трябвало да приема думите ти на доверие, Луис. И все пак, трудно ми е да повярвам в този психически късмет.
— А аз вярвам. Трябва да вярвам.
— Ако късметът й бе надежден — каза Несус, — преди всичко не би трябвало да се опитва да върви върху току-що разтопени скали. И все пак, шансът на Тила Браун от време на време закриля и нас. Това действа донякъде успокояващо, нали? И тримата щяхте да сте мъртви, ако не ви бяха защитили облаците, когато преминахте над слънчогледовото поле.
— Така е — каза Луис, но си спомни, че облачната покривка се бе разтворила достатъчно, за да бъде обгорен Говорещия с животни. Спомни си и за асансьорите в летящия замък, които бяха изкачили Тила на цели девет етажа, докато той бе изминал разстоянието пешком. Спомни си и за бинтованата си ръка и за опърлената лапа на Говорителя, докато дисковият преводач на Тила просто бе обгорил седалката на велосипеда й.