Кукловодът изкрещя.
Луис се сепна. Не бе очаквал Несус да реагира така на доводите му. Кукловодът изкрещя още веднъж на два гласа и след това, без да бърза, започна да прибира главите си под туловището. Остана да се вижда единствено рошавата грива, покриваща черепната му кутия.
На интеркома се появи Тила.
— Вие двамата говорехте за мен — каза тя със спокоен глас. (Луис отдавна бе забелязал, че не е способна да се сърди някому задълго. Умението да се таи злоба имаше ли отношение към способността за оцеляване?) — Опитах се да разбера какво си говорехте, но не успях. Какво стана с Несус?
— Прекалено много се разприказвах и го уплаших. Как да те открием сега?
— Ти не знаеш ли къде се намирам?
— Единственият локатор е у кукловода. Предполагам, по същата причина, поради която не ни обясни как да достигаме аварийно ускорение.
— И аз си зададох този въпрос — каза Тила.
— Искал е да бъде сигурен, че може да избяга от разярен кзинт, това е причината. Както и да е. Какво успя да разбереш?
— Нищо особено, освен че през цялото време си задавахте въпроса защо искам да дойда тук. Луис, аз не исках да идвам. Дойдох с теб, защото те обичам.
Луис кимна разбиращо. Ако на Тила бе необходимо да се окаже в пръстеновия свят, трябваше й някакъв логичен мотив. Не се почувства особено поласкан. Тя го обичаше заради собствения си късмет. По едно време май бе помислил, че го обича заради самия него.
— Преминавам над град — каза внезапно Тила. — Виждам светлини. Не много. Навярно има мощен и дълготраен източник на енергия. Говорителя би трябвало да го открие на картата си.
— Заслужава ли си да се огледа?
— Казах ти, че има светлини. Може би…
Звукът изчезна внезапно, без предупредително щракане или причукване.
Луис почака, взирайки се в пустия екран, и след това се обади.
— Несус?
Нямаше отговор.
Той включи сирената.
Появилият се образ на кукловода наподобяваше семейство змии, избягали от горяща зоологическа градина. При други обстоятелства гледката щеше да бъде забавна — две трескаво виещи се шии, напомнящи въпросителни знаци. В този момент Несус излая:
— Какво става, Луис?
Говорещия с животни се бе отзовал незабавно. Очевидно дотогава беше се намирал в повишена готовност, изчаквайки указания и разяснения.
— Нещо се случи с Тила.
— Добре — отвърна кукловодът и главите се оттеглиха.
Раздразнен, Луис изключи сирената, почака малко и после отново я включи. Несус реагира както преди. Този път Луис заговори пръв.
— Ако не разберем какво се е случило с Тила, ще те убия.
— Имам тасп — каза Несус. — Така е направен, че въздейства еднакво добре на кзинтски и човешки мозъци. Ти видя какъв бе ефектът върху Говорителя.
— Мислиш, че ако поискам да те убия, ще можеш да ми попречиш?
— Да, Луис. Така мисля.
— Готов ли си да се обзаложиш? — попита внимателно Луис.
Кукловодът помълча няколко секунди.
— Спасяването на Тила ще е по-малко опасно от такъв облог. Бях забравил, че е твоя самка. — Той впери поглед някъде надолу. — Вече не я виждам на локатора си. Не мога да кажа къде се намира.
— Това означава ли, че велосипедът й е повреден?
— Да, и то сериозно. Причинителят е бил на по-малко от една импулсна единица от него. Сигурно е налетяла на действаща машина, подобна на тази, която унищожи нашите комуникационни дискове.
— Добре. Но не може да не си запомнил къде се е намирала в момента, когато връзката с нея бе прекъсната.
— На десет градуса по посоката на въртене при основен курс към пристана. Разстоянието не ми е известно, но лесно ще го изчислим чрез скоростта на велосипеда.
Поеха курс в посока десет градуса спрямо въртенето, като рязко се отклониха от трасето, очертано на картата на Говорителя. Цели два часа не видяха никакви светлини и Луис започна да се пита дали не са се заблудили.
Намираха се на три хиляди и петстотин мили от статичния ураган. В схемата на Говорителя на това място бе начертано пристанище. Отвъд него имаше залив с размерите на Атлантическия океан. Не беше възможно Тила да го е прекосила. Пристанището щеше да бъде последната й възможност…
Изведнъж отвъд хребета на веригата от хълмове се появиха светлини.
— Спираме! — каза с гневен шепот Луис, без сам да разбира защо трябва да шепне.
Говорителя бе спрял още преди да го чуе.
Започнаха да кръжат над светлините и да ги изучават.