Местността представляваше град. Само град и нищо друго. Полуосветени от синьото сияние на дъгата се виждаха къщи, наподобяващи кошери. Отделяха ги криви пътеки, твърде тесни, за да бъдат наречени улици. По-нататък видяха подобни сгради, а още по-нататък — високи здания. Най-сетне цялата панорама бе изпълнена от небостъргачи и плаващи постройки.
— Тук са строели по-иначе — прошепна Луис. — Архитектурата не е като на Зигнамукликлик. Стилът е различен.
— Небостъргачи — каза Говорителя. — След като имат толкова много пространство, защо им е трябвало да строят високи сгради?
— За да докажат, че това им е по силите — отвърна Луис. — Впрочем, не, глупости. Не им е било необходимо да го доказват, щом са построили самия пръстенов свят.
— Може би високите сгради са се появили по-късно, при упадъка на цивилизацията.
Светлините бяха образувани от осветените вериги на прозорци, украсяващи дузина изолирани къщи, които светеха от върха до основата си. Бяха струпани на едно място, за което Луис реши, че е административният квартал на града, тъй като там се намираха и шест от плаващите постройки.
Малка крайградска ивица в посока на въртенето спрямо административния център излъчваше мътна оранжевобяла светлина.
Тримата, устроили се на втория етаж на една от сградите, подобни на кошери, се взираха в картата на Говорителя.
Той бе настоял да влязат вътре заедно с велосипедите си. „Заради сигурността“ — обясни им. Светлината идваше от фаровете на неговия велосипед, отразена и омекотена от закривена стена. Някаква маса със странна дърворезба падна и се превърна в прах, когато Луис неволно я докосна. Прахът на пода имаше дебелина поне един инч. Боята по стените също се бе превърнала в прах и образуваше небесносиня ивица по краищата на пода.
На Луис му се стори, че древността на града се стоварва върху него.
— По времето, когато са били направени записите в картографското помещение — поясняваше Говорещия с животни — този град е бил един от най-големите на пръстеновия свят. — Кривият му нокът се движеше по картата. — Първоначално е бил планиран като полукръг с плоската страна откъм бреговата ивица. Кулата наречена „Небеса“, навярно е била построена много по-късно, когато градът се е разраснал по протежение на крайбрежието.
— Жалко, че не си направил по-подробна карта — каза Луис, който бе различил единствено някакъв замъглен полукръг.
Говорителя взе картата си и я сгъна.
— Такъв един изоставен гигантски град би трябвало да е изпълнен с много тайни. Ще бъдем по-бдителни от всякога. Ако е възможно на тази земя въобще да се възроди някаква цивилизация, то би могло да стане само в местата, където са се запазили някакви следи от изчезналите технологии.
— А какво ще кажеш за изчезналите метали? — възрази Несус. — Сгромоляса ли се тук една цивилизация, вече няма да може да се възроди. Не разполагат нито с руди, нито с подземни горива. Ако изобщо имат някакви сечива, те биха могли да бъдат изработени само от дърво и кост.
— Видяхме светлини.
— Това може да е случайно. Възможно е просто да наблюдаваме как оцелелите самоподдържащи се източници на енергия загиват един по един. Но пък има вероятност и да си прав — каза Несус. — Ако създаването на сечива така или иначе е било възобновено, ще трябва да се срещнем с техните майстори. Условията за срещата обаче ще поставим ние.
— Може вече да са ни засекли по предаванията на интеркома.
— Не, Говорителю. Връзката по интеркома става със затворени лъчи.
Луис не ги слушаше особено внимателно, защото мислите му бяха заети с друго.
Може би е ранена. Може би лежи някъде и не е в състояние да се движи. И очаква да й се притечем на помощ.
Така и не намираше сили да повярва в това.
Предполагаше, че Тила се е натъкнала на някаква стара машина на пръстеновия свят. Може би на сложно автоматично оръжие, ако тукашните обитатели бяха разполагали с такова. Вероятно то бе повредило интеркома й и сигналното устройство за локация, но пощадило двигателната система. Макар да беше малко вероятно…
Защо не можеше да почувства тревога? Защо оставаше хладен като компютър, докато жена му се сблъскваше с неизвестни опасности?
Жена му… Да, така беше. Въпреки че тя представляваше и нещо повече от това. И по-различно.
Колко глупаво бе от страна на Несус да предположи, че човешко създание, отгледано специално за да носи късмет, ще разсъждава подобно на хората, които той бе познавал! Нима един кукловод с късмет щеше да разсъждава като нормалния кукловод Чайрън?