При кукловодите страхът може би бе заложен в гените.
Едно човешко същество обаче трябва да се научи на страх.
— Нека излезем от предпоставката, че късметът на Тила временно е престанал да действа — каза внезапно Несус. — Става дума за временно прекъсване, така че нямаме основания да смятаме, че тя е пострадала.
— Какво? — Луис бе смаян.
Разсъжденията на кукловода повтаряха собствените му мисли.
— При аварията на велосипеда й тя би трябвало да загине. Ако това не е станало моментално, няма начин да не е била спасена веднага, след като късметът й отново е започнал да действа.
— Това е смешно! Не можеш да очакваш една психическа сила да следва такива правила.
— Логиката ми е безупречна, Луис. Искам да кажа, че Тила не се нуждае от незабавно спасяване. Щом е жива, може да почака. А пък ние ще почакаме да настъпи утрото, за да огледаме околността.
— И какво ще правим тогава? Как ще я открием?
— Ако е имала късмет, в добри ръце е. Ще потърсим тези ръце. Ако не съществуват, утре ще узнаем това и ще се надяваме тя да подаде сигнали. Има различни начини да направи това.
— Всичките обаче са свързани с използването на светлина. — В разговора се намеси Говорителя.
— И какво от това?
— Мислил съм по този въпрос. Възможно е фаровете на велосипеда й още да функционират. Ако е така, би трябвало да ги е оставила включени. Ти твърдеше, че е умна, Луис.
— Умна е.
— И в същото време няма представа що е сигурност. В такъв случай не би следвало да се замисля какво би могло да я открие. Важното е ние да можем да го направим. Ако пък фаровете й не работят, вероятно би се сетила да използва лазерното си фенерче, за да сигнализира с лъча му. Или пък да запали огън, който да привлече вниманието ни.
— Искаш да кажеш, че не можем да я открием през деня. Прав си — съгласи се Луис.
— Преди всичко, трябва да изследваме града денем — каза Несус. — Ако открием граждани, много добре. Ако не открием, можем да започнем да търсим Тила утре през нощта.
— Ти си готов да я оставиш да лежи някъде тридесет часа? Ти, студенокръвно… Тандж да го вземе, нали видяхме ивица от светлина? Може и да е тя. Тази светлина не изглеждаше ли предизвикана не от улично осветление, а от горящи сгради?
— Вярно е. Трябва да проверим това — каза Говоля и се изправи.
— Аз съм Най-заден в този екипаж. Заявявам, че спасяването на Тила Браун не може да оправдае риска от нощен полет над непознат град.
Говорещия с животни вече се бе качил на велосипеда си.
— Намираме се на територия, за която има вероятност да е враждебна. Така че аз поемам командването. Отиваме да търсим Тила Браун, член на нашия екипаж.
Кзинтът излезе с велосипеда си през един голям овален прозорец. Отвъд прозореца имаше останки от балкон, а по-нататък се простираше безименният град.
Другите два велосипеда се намираха на партерния етаж. Луис слезе по стълбището бързо, но внимателно, тъй като част от него се бе срутила, а ескалаторите отдавна бяха се превърнали в ръждив прах.
Несус го гледаше от горната стълбищна площадка.
— Аз ще остана тук, Луис. И знайте, че окачествявам действията ви като метеж.
Луис не отговори. Велосипедът му се издигна, премина през овалната врата и потъна в нощта.
Нощта беше хладна. От светлината на дъгата градът бе изпъстрен с морскосини сенки. Луис откри светлинката на велосипеда на Говорителя и го последва в посока към предградието.
Град. Стотици квадратни мили град. Нямаше даже и паркове. Щом разполагаха с цялото пространство на пръстеновия свят, защо бяха строили така нагъсто? На Земята пространството се ценеше много повече.
— Ще летим на малка височина — каза Говорителя по интеркома. — Ако блясъкът от предградието се окаже обикновено улично осветление, ще се върнем при Несус. Не трябва да изключваме възможността велосипедът на Тила да е бил свален.
— Съгласен съм — каза Луис, но се запита защо кзинтът обръщаше толкова голямо внимание на сигурността, след като врагът бе само предполагаем. Един нормално смел кзинт изглеждаше предпазлив като кукловод в сравнение с Тила Браун.
Къде се намираше тя сега? Беше ли ранена или… мъртва?
Търсеха цивилизовани обитатели на пръстеновия свят още веднага след катастрофата. Дали най-сетне ги бяха открили? Навярно именно заради тази възможност Несус не се бе отказал напълно от издирването на Тила. Заплахата на Луис нямаше никакво реално покритие и той не можеше да не е наясно с това.
Ако ли пък първите цивилизовани обитатели на този свят се окажеха врагове, пак нямаше да е съвсем изненадващо…